Аборт

[concordia]

^^ Да, децата не са "наши" в буквалния смисъл. Но отговорността за тях е наша. И ако не можем да се справим с нея, покривайки всичките им нужди (били те финансови, емоционални, духовни и тн), не е редно изобщо да я поемаме.

...Отговорността ни е преди всичко да не убиваме никого, дори да си мислим, че с това му правим добро.

Ако една жена абортира, тя не е вече същия човек - повярвайте ми. Не е и наполовина човека, който е била.


Доскоро

Отрудената жена, родила дете, докато самата тя още е дете, без образование, финанси и каквото и да е развитие насреща, също не е същия човек. И докато абортиралата жена лека полека си продължи живота, постигне нещо и чак след това си роди вече деца и създаде семейство, другата няма същата възможност. Не схващаш ли тънката разлика? Пред едната има път и шанс за поправяне на грешките. Пред другата - не.

....Първо, говорим хипотетично. Писах нещо подобно по-горе. Обикновено нещата не са толкова черни, колкото ни се иска да си ги представим, за да нарушим един принцип и да направим точно това, което ни се иска. Ако една жена отиде на саможертва, в края на живота си е много по-удоволетворена, отколкото тази, която е позволила да й изтеглят бебетата с помпа, направени на пюре, или с щипци - парче по парче. Това е пътя на смъртта - за нея също, защото утробата й заприличва на масово гробище.

И дори в тази утроба после да се зародят и други деца, на които тази уж майка най-сетне реши да даде "зелена светлина", те пак излизат като от гроб. Малко страшно звучи, но е така.

Пораженията, раната върху сърцето е страшна, въпреки че не я усеща чисто физически. Или не - по-чувствителните я усещат още в клиниката, особено, когато видят надробеното на парчета трупче. Но за да може човек да продължи да живее "нормално", той започва да се самоубеждава, че това е редно, че е съвсем в реда на нещата - до степен (понеже не стига на себе си самия, за да се самозаглуши), да започва да съветва, ни в клин, ни в ръкав и другите да не бъдели толкова "забутани" и "прости". Съвестта, дори да не се усеща като болка, мъчи - няма как, това е цял човек.

И още нещо - няма такова животно като стабилна връзка преди брака. Бракът естествено също не е никаква гаранция, но поне представлява един по-явно заявен ангажимент. За жената това е от особена важност, защото тя обира пешкира и при раздялата и при аборта. Просто такава й е природата - влага във връзката повече от себе си, при спането с мъжа - също. Жената не го прави толкова заради удоволствието (въпреки, че такова, естествено, има ), а колкото да направи щастлив любимия човек. Дори бих казал, че влага и повече обич в децата, отколкото мъжа. В това е красотата й.

Това, което казвам в края на краищата е в полза на момичетата. Те имат нужда от някаква сигурност, че няма да бъде злоупотребено с тях.

И нещо друго - една жена може да е колкото си ще свободомислеща, но когато дойде време за семеен живот, цялото й свободно "минало" може да я провали и почти със сигурност става така. Правилото, че мъжете обичат свободните жени, но гледат да се оженят за скромни и далеч не толкова свободни, остава в сила. Никоя да не си прави илюзии по този въпрос. Ако попитате честно младежите с намерение за брак дали биха искали да се оженят за момиче, което е имало трима приятели и четири аборта, може да каже "да" от обич, и че миналото няма значение за него, но това определено е голяма, голяма бомба със закъснител, която избухва в най-неочакваните моменти по време на дългия, трънлив път на брачния живот. Не си лепвайте лекета само защото някой лъскав тип от екрана ви учи на това.

....Която жена е избрала пътя на саможертвата, получава радости, които само саможертвените хора могат да познаят. Егоистите - не.


Доскоро.