Цитирай Първоначално написано от Extremescream
Concordia, наистина ако мръднеш назад във времето, представата за убийство е различна. Но да сравняваш убийството на вече живо същество, с има, спомени и тн с премахването на нещо, за което още не се знае мъж ли ще е, или жена, ми се струва малко прекалено.
И самата идея, че жената трябва да си жертва всичко, за да е майка, при това ако забременее на ранна възраст, ми е не само странно, но и крайно остаряло мислене. Има си време за всичко, а сега е времето да се развиваме и да трупаме знания и опит от живота. След 10 години вероятно ще се замислям за деца, но първо искам да си завърша образованието.
Чудесно е, че познаваш жени, които не са абортирали и сега са забогатяли тройно, живеят си щастливо и така нататък, но трябва да признаеш, че това са по-скоро изключения. А и говориш за жени, а аз- за 19-20-годишни момичета, които все още не са самостоятелни и имат амбицията (много гнусна дума ти е явно тази) да станат нещо повече от просто майки. Не че е лошо майчинството, напротив , но отдавна сме минали времето, в което жените сме били годни само да готвим, чистим и да гледаме деца.
Разбира се, това е моето мнение, не мога да го налагам на никого. И пак ще кажа (не, не съм модератор, а и да бях, пак щях да го кажа): начинът ти на мислене ми с крайно странен и всъщност доста потискащ-длъжена си да го родуш, правилно било само след брак секс, още по-правилно е да си оставиш образованието и развитието, за да гледаш дете, за което не си готов.Въпросът 'за или против аборта' е безкраен и в крайна сметка всичко опира да възгледите на бременната/о жена/момиче. Нито ти, нито аз имаме правото да казваме на когото и да е, че нещо е правилно, защото ние говорим за себе си и за своите гледни точки. Ако иска, да го задържи, пък после по домове или да си го гледа, ако не иска-аборт. И каквото и да е решението на момичето, нямаме право да я съдим или да твърдим, че е едва ли не убийца .
Не се заяждам, просто не съм съгласна с твоя начин на мислене, но отново ще кажа, че горното са моите разсъждения, не си длъжна нито да ги четеш, нито да ги възприемаш.
Сега трябва да тръгвам, но обещавам непременно да ти отговоря.

Хайде, доскоро.