Аз все на женкари се натъквах...ехх късмет. Но никога, абсолютно никога не съм имала надежда да променям някого. Напротив. Все си казвах, че не съм аз тази дето ще промени някой, че не съм аз тази, заради която някой ще загърби голяма част от живота си, но....друго се оказа. Приятелят ми си беше женкар...или поне така изглеждаше, но се оказа изключителен човек, който просто не беше намерил подходящата. Като се запознахме на купон само му бягах. Виждах какъв е, личеше си му и изобщо не ми се занимаваше повече с такива, бягах, бягах, колко да съм бягала, като няколко дни след това бяхме гаджета. Той се промени адски много, загърби много голяма част от живота си - многото купони, кръчми, дискотеки, "приятелки" с привилегии и т.н. заради мен. Е, заслужавам го Отначало му нямах никакво доверие, изобщо не си правех илюзии, дори и сега имам едно наум. И все пак, няма как да го промениш ако той не пожелае. Такъв тип момчета трудно се променят, преди мислех, че е невъзможно и странях колкото мога от тях...