Здравейте ;/ Аз съм момиче и съм на 15. Имам един проблем, който ме кара да се чувствам ужасно. Влюбих се в едно момче, който се оказа най-големия двуличен идиот...въпроса е че не мога да спра да мисля за него. От моето училище е. Харесах го още в началото, само по външен вид, де. След време той започна да се закача с мене, да ме "сваля" и така... Лично мене ми беше кеф и аз му намерих фейса, и колкото и да мразя нещата да стават по фейсбук, просто нямах възможност да го заговоря, точно за това му писах там. Писахме си няколко седмици и се сближихме. Не съм му казвала, че го харесвам. След известно време започна да се държи с мене зле пред приятелите си. Постоянно ме сочеше и те нещо ми се смееха... Дърпаха ме за косата кат' някви второкласници, и се хилиха И веднъж дойде при мене "обара" ме и ми каза "Съжелявам не си достатъчно зряла за мене" ;X и приятелите му ми се подиграваха, и ся кат ме видят ми викат "Пий боза!" и няк'ви такива... на мене до гуша ми дойде от тях ;X Не е ли адски смешно да се държат като малки деца?! Аз му казах, че не ми е приятно, и той каза, да съм била спокойна и че е било само на бъзик... и след време почна да сваля най-добрата ми приятелка, както и други момичета от училището. Нищо не можах да му кажа, и се опитвах да го забравя, след което той ми писа по скайпа, че ме харесва. Казах му, че и аз така си мислех, преди да започне да се държи зле с мене и сваля всяко момиче. Той излезе извън линия и повече не ми писа... След случката в даскало приятелите му ме гледаха на криво. Той дори и едно здрасти не ми казваше, но продължаваше да се закача с други момичета... и то пред мене. Един ден след даскало ме хвана и ми каза, че съжелявал за всичко. Аз си падам наивен човек, а и не исках да се вкарвам в още по-голям филм, но му простих. След като му простих приятелите му пак започнаха... "Пий боза, малки са ти циците, ужасна си, грозна си" и т.н. :X:X:X ... Цяла ваканция си писах с него, но не ме е поканил да излезем... и ми пише някак-си, саднато, все едно му е много гадно или нещо такова. Мисли си, че не го харесвам, вероятно. Съжелявам за огромния роман... Въпроса ми е... аз все още много го харесвам, не мога да си го избия от главата. Но дали той наистина ме харесва? И дали е добра идея да съм с него?