Интересна работа - когато става дума за предбрачните отношения и до свободата на самостоятелното решение да се ляга когато човек иска, с когото си иска и по начина, по който си иска, всички като че са единодушни и са готови да защитават до смърт правото си да се самосъсипят или поне - самовредят в по-голяма или по-малка степен. Приятно е да убеждаваш себе си, че можеш да направиш всичко, което си поискаш - отвъднорми, забрани и някакви си там поучения.
При царящата днес култура от пещерно-племенен тип, всички искат да си лягат свободно с когото си искат , но пък ТОЧНО този път, който е довел до забременяване - виж тогава не биха искали да са били заедно.
...Но когато човекът, образно казано, чука на вратата на нашата утроба, нещата започват да придобиват друга окраска: ТОГАВА става ясно, че и двамата са прекалено млади, че ТОЙ не е на нивото на своите романтични вечери, че светът е някак си чужд и не те разбира. В теб расте човек, а в душата, тягост. Всеки ден те кара да бързаш, защото с всеки ден убийството става по-трудно и мъчително и за двамата - и за майката (е, не точно), така и за нейното дете.
Така да се каже, детето е заявило правото си да роди, като се е настанило в матката и е започнало да се храни от своята мама. Но мама има право да го изхвърли оттам с кюрета или химикали. В отговор то нищо не може да направи, само тихо да умре.
А колко лесно би могло това да не се случи, ако не се беше случило другото. И колко, някак си естествено е да се реши най-беззащитният да опразва терена, за да може животът да продължи нормално - тоест, без него. Нормално на повърхността.
Но както и да е - моят съвет, и то въпреки, заявеното решение, е да оставиш детето. Предчувствам с цялото си същество, че ако го убиеш, ще убиеш радостта в себе си. Просто по начина ти на писане се вижда, че чувстваш, че е нередно и не искаш да го убиеш, и че решението ти е някак си против волята ти. Тогава не го прави, независимо от всичко. Не стоварвай това на съвестта си.
Ако пометнеш, ще страдаш повече, отколкото ако не пометнеш. Човек не може да пометне от съвестта си.
Приканвам те да прочетеш и другите ми постове по въпроса за аборта (профил- всички съобщения) и да останеш вярна на душата си.
Използвам случая да подчертая на влюбените момичета, че една връзка без брак не може да бъде считана за достатъчно устойчива така, че да позволи нормално зачеване и отглеждане на дете. Обикновено зачеването става в прекалено ранна възраст, когато момчето не може, а и най-вече не иска, да поеме отговорност за нагона си. Това поставя момичето в много тежко положение, защото момчето може съвсем естествено "да се изниже" предвид загрубялото положение, но дори и да реши рицарски да го приеме, тогава пък момичето изгаря от угризения, че му е "натресла" това. И, по силата на женската си природа, е готова да отстъпи, само и само той да "е щастлив". Никоя жена не е толкова бездънно егоистична, че да унищожи това, за което е била промислена в края на краищата - да съхрани и продължи живота. Но ако приятелят й се клати, ако неговите родители се мръщят на неприятната пречка пред живота на сина им, ако и родителите на момичето биха реагирали по същия начин - какво й остава на нея с нейния плах майчински инстинкт? Всички като че ли сочи неумолимо към аборта, а от нея се иска да отиде и да позволи да изтеглят детенцето й от нея и да го хвърлят на боклука, където да го кацат мухите. А после може да става, да се пооправи и да продължава да живее. Доколкото може.
Не се лъжете. Децата ви имат нужда от семейство, а не от смърт. Не се страхувайте да бъдете различни - напук на всичките "свободни" и "отворени" от вашето обкръжение. Почакайте, бъдете благоразумни. Не се оставяйте разни незрели уж приятели да ви манипулират с обвинения, че не ги обичате - само и само, за да легнете с тях. Защото вашето, а не тяхното сърце ще се разбие после, а може да стане така, че впоследствие някой съвсем порядъчен човечец да трябва да плаща последиците от тази кал. А най - вече - излагате на риск някой съвсем невинен да бъде изхвърлен на парчета в найлоново пликче на боклука, само защото сте допуснали да ви внушат, че нещо, което не е нормално е нормално, а нормалното - че е шантаво.
Стойте си спокойни и чисти, и няма да попадате в такива ужаси. А на който много му се съешава, или да търпи, докато стане мъж и е готов да поеме отговорност за жена и деца, или да си ходи на разгон при някоя, която е готова да си сложи главата (и на децата си) в торбата.