не ми се живее вече

[inej89]

Навярно сте чели мойта тема и знаете моя проблем не искам дасе повтарям.Започвам да си мисля че единственото спасение е да сложа край на живота си.Но майка ми,какво ще й причиня,тя ще е много зле,не си го представям даже.Тя е единственото нещо,за което живея.Не искам да й го причиня,но пе искам и да живея.Този свят не е за мен,не е за такива слаби,тъжни като мен.Той е за силни и смели хора,който знаят как да се справят с проблемите си и го правят.Какво да правя,моля се на Господ по-бързо да ме прибере при себе си.Всяка нощ заспивам и си казвам дано не се събудя утре и на сутринта...всичко си е постаро му,а болката тя е още по-голяма. И на психолог ходя..но тя не може да го върне пък и не си говорим за това и никога няма да разбера какво е да си приятел с него,да си говоря с него.Бясна съм и в същото време някка си никога няма да си простя,че не се запознах с него.Звъня на телефона му,който вече е неактивен.Всеки ден звъня и се надявам да чуя сигнал свободно.Пиша му по скайпа,кел файда.Той няма да го прочете.Чувствам се ужасно.Само смъртта е решение,но пък какво ще причиня на майка ми?

[0y7ofCon7roL]

Ква смърт кви самоубийства какво толкова е станало,че да няма друго решение на въпроса освен самоубийство

[Reaction]

СЛУШАЙ МЕ СЕГА ВНИМАТЕЛНО!

БИЛА СЪМ В ТВОЯТА СИТУАЦИЯ И АБСОЛЮТНО ЗНАМ КАКВО ИСКАШ ДА НАПРАВИШ СЕГА.МОЛЯ ТЕ ПО НИКАКЪВ ПОВОД НЕ СИ ПРИЧИНЯВАЙ БОЛКА ЗАЩОТО КЪДЕТО И ДА ОТИДЕШ БЪДИ СИГУРНА МИЛИЧКА ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ ЧЕ НЕ СИ ИЗЖИВЯЛА ЖИВОТА СИ ПЪЛНОЦЕННО.БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ТЕБ.ТИ САМО МИСЛИШ ЧЕ СИ СЛАБА НО УВИ ВСЕКИ МОЖЕ ДА Е СИЛЕН.ПО ДОБРЕ Е ДА ТЪРПИШ БОЛКАТА НЯКОЛКО МЕСЕЦА И ДОРИ ГОДИНИ ЗНАЕИКИ ЧЕ СЛЕД ТОВА ЩЕ ИМА ВЪЗМЕЗДИЕ ОТКОЛКОТО ДА СЛОЖИШ КРАЙ НА ЖИВОТА СИ.НЕ ГО ПРИЧИНЯВАЙ НА МАЙКА СИ И НАЙ-ВЕЧЕ НА СЕБЕ СИ!!БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ТЕБ А ЖИВОТА Е БОРБА.НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ!!

[sex_is_zero]

да не мислиш че се случжа само на тебе. всички сме минали по този път. но знаешли какжа е истината. това е просто един физиологичрн процес в организма . отделят се прекалено голямо количество хормони и това те кара да страдаш ти си мислиш че страдаш. тези действия имат прод1лжителност от 1 месец до най-моного 1 година. спокойно всичко ще се оправи. обаче ти си късметлийка лятото идва навън е слъчево и зелено а това кара организма да отдели повече серотонин а този хормон е хормона на щастието айде ся напражиси едно кафе или по хубово капучино и отиди с приятел на разходка или излес на терасата и си пусни песни. така ще се чувстваш по добре. знам че не ти се правят такива неща знам че ти се остава сама знам че ти се струва че това е края на света но ти от нас да знаеш че НЕ Е ТАКА.
ще се справиш бог не дава на хората страдание което не могат да изтърпят. аъде кафето музиката и ново гадже

[GossipGir1]

И аз правех като теб... само, че се познавахме, имахме връзка и живеех за него.. звънях всеки ден с надеждата, че съм в лош сън и той ще ми вдигне, за да се събудя.. уви един ден ми вдигна майка му и станахме близки приятелки..
Не прави глупости... за да си жива, явно има защо Някой някъде те чака, за да те направи щастлива а и ти него също. Живей за да поддържаш спомена за него жив.. примерно може да започнеш с това
Представи си и за теб някой да страда по този начин както ти за него.. предполагам, не би искала да поставиш някой който обичаш на твое място. Трудно е, страдай.. един ден ще намериш сила и надежда.. дай си време!

[VaMpiRKaTaaa]

За да си сложиш край на животът,също се иска смелост.
Но по добре не го прави.
Винаги има за какво да живее човек,щом животът ни е даден.
Млад човек си..поставяй си цели,гони ги.В работата ще си намериш нови приятели.Мисли позитивно.Казвай си чашата ми е на половина пълна,a не на половина празна.И ще усетиш,как почва да ти върви.Много е важно как мислиш.Ако мислиш позитивно ти се случват само хубави неща.Не се самосъжалявай..а върви смело напред.Стъпка по стъпка,ако го жлаеш и имаш нужната воля и търпение,може да постигнеш,всичко,което пожелаеш.Търпението е най-важно.След като се научиш да имаш търпение,волята сама си идва.И ставаш един стабилен и сериозен човек,на който много хора почват да разчитат на него и да зависят от него.Не е лесно,но повярвай ми,казвам ти го,защото съм го изпитала.Научиш ли се да имаш търпение,всичко ще ти потръгне.Само недей да се отчайваш.

[GregoryHouse]

Бягството не е решение на проблема и обикновено създава проблеми на други... Ако щеше да се самоубиваш, вече да си го направила. Просто имаш нужда някой да ти подаде ръка и да ти каже "Всичко ще се оправи."

Не всички на този свят са воини. Нужен ти е малко емоционален самоконтрол и средно количество интелигентност, за един приличен живот.

Не си заслужава да умреш заради никой, дори заради себе си

[anna93]

Това не е начина да избягаш от проблемите... Рано или късно всичко малко или много ще се нареди. Не може при всеки проблем (независимо какъв е той) да тръгнеш да се самоубиваш, да бягаш от вкъщи или т.н. (все неща, които децата на около 14 г. си мислят да бягат - нищо лично към теб). И аз съм си мислила за такива неща, но каква полза ще има? Да, ще се самоубиеш и вече няма да имаш никакви проблеми, но няма позла.

[Colouring]

Недей да мислиш за такива глупости!Животът е даден,за да се изживее!Не се опитвай да бягаш от него,а се бори!Помисли си каква болка ще оставиш на близките си,ако направиш това,което си намислила.Поне за тях мисли.
Освен това,животът е пред теб,млад човек си.Оттук нататък ще има още много разочарования(не трябва след всяко да ти идват такива мисли на ум),но и много УСПЕХИ,ако си поставяш цели и се бориш за тях.
Не си струва за това да си отнемаш живота.Гледай напред и се стегни.Времето лекува,от личен опит го знам.