ПОМОГНЕТЕ! "Песенен фолклор в Шопско"

[Shinyy]

Хооораа...трябва ми спешна помощ и абсолютно всякаква инфомация за ШОПСКИЯ ФОЛКЛОР....Аз търсих ,но намерих МНОГО малко, а ми трябва инф. за 12 страници :Х :@!!
Ужас...!! :ХХ ... МОЛЯ ВИ ПОМАГАЙТЕ ,АКО НАМЕРИТЕ НЕЩОО!! ЩЕ СЪМ ВИ СУПЕР БЛАГОДАРНА !!!

[sweetyKari]

Виж какво намерих

"Фолклор

Трудният характер и диалектът (шопско-граовски говор) на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия.

Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия — Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица — селище в полите на Витоша планина до София, още се пее дори и тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.

Шопските песни са с малък тонов обем. Пеят се на два гласа. Първият пее мелодията, а вторият "лежи" (нарича се "исо" глас). Двата гласа образуват интервал "секунда", затова песние звучат остро, рязко, открито. Шопските хора̀ са буйни и темпераментни."

[Shinyy]

Да,да това го знам!
НЕЩО ДРУГООО??!??!
Благодаря ти, все пак.

[kotence199]

надявам се да ти помогне това което намерих


Изпълнители на местните двугласни песни са само жените, които пеят открито, рязко, особено силно. Едногласните бавни песни, както и жетварските двугласни песни се изпълняват с един типичен маниер на “разтрисане” – насичане на тона. Тук се срещат старинни моноритмични хороводни песни в размер 2/4.

В Шопската фолклорна област неравноделните размери се срещат в различни по предназначение песни, чието разнообразие се увеличава, колкото повече отиваме на изток, към Пазарджик, Ихтиман и Средногорския район. Тук се среща интересния вариан на размер 11/16 – 10/16 размер, характерен за старинно местно хоро. Тук се среща и ориенталската комбинация 7/16 + 11/16 в традиционните шопски хора “Седи Донка на дюкенче” и “Йовината”.

Отличителен белег на стила на шопските танци е тъй нареченото “натрисане” (трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете), както и остротата, с която се изпълняват движенията. Основните движения са ситни, дребни и са съсредоточени в краката, а действителните – командните движения са едри, високи, широки и в тях взема участие тялото. Играта на шопа е лека, жива, сякаш той не стъпва на земята. Танците на шопите често се придружават с мъжествено и енергично “ха-а-а”, “и-и-и” или с ръмжене, говорене, с което се подчертава някоя сложна танцова комбинация. Шопските хора са предимно сключените, водени хора, хора на “леса”. Срещат се много и най-различни танцови комбинации: “Ситно мъжко” хоро в 2/4, “Четворно” в 7/16 ІІ вид, “Йове” в 7/16 + 11/16, “Лиле, лиле” в 9/16, “Дилмано, Дилберо” в 8/16 и др.

Едни от най-разпространените народни инструменти в Шопския край са дудука, гъдулката, гайдата и кавала. Преобладават двугласните инструменти, които често са съпровождащи на народните песни, но и предимно на едногласните или хороводните.


По нрав, темперамент и език до голяма степен, както и по народните си обичаи, шопите са доста различни от тракийците. Техният музикален фолклор се различава и от този на другите заобикалящи ги области.

Шеговитият, с буен темперамент, духовит и находчив шоп е създал музикален фолклор, който отговаря на тези му качества. Той не е особено богат на емоции и мелодика, но ни впечатлява със своята находчивост и изобретателност.
Шопските песни обхващат всички жанрове – старинни, седенкарски, трапезни и особено жетварски песни, които са на един или два гласа. Най-раздвижените с богата орнаментика са речитативните шопски песни. Те са едногласни, волни, започващи с богато възклицание – подготовка за слушателя, последвано от низходящо движение. Песента завършва обикновено с подобни на началните възклицания с богата орнаментика.

Отличителен белег на стила на шопските танци е тъй нареченото “натрисане” (трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете), както и остротата, с която се изпълняват движенията. Основните движения са ситни, дребни и са съсредоточени в краката, а действителните – командните движения са едри, високи, широки и в тях взема участие тялото.
Играта на шопа е лека, жива, сякаш той не стъпва на земята. Танците на шопите се придружават с мъжествено и енергично “ха-а-а”, “и-и-и” или с ръмжене, говорене, с което се подчертава някоя сложна танцова комбинация.

Шопските хора са предимно сключените, водени хора, хора на “леса”. Срещат се много и най-различни танцови комбинации: “Ситно мъжко” хоро в 2/4, “Четворно” в 7/16 ІІ вид, “Йове” в 7/16 + 11/16, “Лиле, лиле” в 9/16, “Дилмано, Дилберо” в 8/16 и др.
Едни от най-разпространените народни инструменти в Шопския край са дудука, гъдулката, гайдата и кавала.