Две малки дечица - момче и момиче плачат.Някой ги попитал:
-Защо и двамата плачете ?
Момичето казало:
-Куклата ми е счупена.
-Ами ти защо плачеш ?
Момчето се обърнало и отговорило:
-Защото моята кукла плаче.
..but love isn't absence of pain, it's a hand to hold while you're going through it.
***
“A flower may be beautiful all on its own, but a person is never truly beautiful unless someone's eyes show him that he is beautiful.”
***
"Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него."
— Ха. Ха, ха. Като толкова обичаш Земята, знаеш ли, че тя е куха? Земята е куха, Лей-Чери. Вътре в кълбото има телено колело и една катерица тича в него. Една малка катерица, която си изкарва джигера за теб и мен. Вечер, преди да заспя, чувам тази катерица, чувам лудото тракане, чувам как бие малкото й сърце, чувам скърцането на катеричата клетка — колелото е старо, раздрънкано и разядено от ръжда. Катерицата върши цялата работа. А ние само трябва отвреме навреме да смазваме колелото. Какво според теб смазва колелото, Лей-Чери?
Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват бледите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.
Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения.
Намирате се сред огромно равно и зелено поле, по което слънчевата светлина на залеза се плъзва по тревите му, като ги прави да изглеждат с искрящи златни връхчета...връхчета...връхче таааа. Наоколо не се чува нищо освен трептенето на високоволтов ток по безкрайните грамадни и дълги жици,които излизат от безконечието на хоризонта и се вливат в него пак, висящи на грамадните и високи стълбове,които отвеждат енергията в далеееечни далееечни страни. Залеза догаря като последните жарки в небето с цвят на нежна пепел.
Ненадейно едно ефирно облаче се премята в прегръдките на вятъра, профуча, сякаш само за да го мернете и за да се изумите от красотата му, и след това продълължава своя път. То и жиците сякаш ша със сродна съдба- пътници през полето които идват и отвиват от и в нищото. скитници из безкрая...
Някои казват, че две глави са по-добре от една, но не и когато едната е влюбена в слепите мечти на другата. Да, аз наистина се чувствам забравен, но е забавно да знаеш, че някой ще прочете този ред и дори няма да се сети, че става въпрос... че съм забравен от него. Забавно е, когато пишеш, че си влюбен в някой и този някой чете написаното и не осъзнава нищо.
-Защо стана актbор?
-...Защото...никога не съм могъл да си представя,че животът ми ще протече в това да ставам сутрин в 8 часа,да работя до 5 и вечер да се прибера и да пия една ракия.
не можеш да ми кажеш, че това е най-доброто време за поезия,
не можеш да ми кажеш, че Марсиано не може да свали
Луис, не можеш да ми кажеш, че Хитлер беше луд, не
можеш да ми кажеш, че кучетата лаят само нощем,
не можеш да ми кажеш, че пламъка не наранява молеца,
не можеш да ми кажеш, че онези хора там на ъгъла
стоящи и мигащи с очи са
човешки същества; не можеш да ми кажеш, че любовта е повече от
живота; и не можеш да се опънеш на един и същ дюшек с мен
и да кажеш „обичам те”
защото –
ние свършихме цигарите и свършихме любовта и
батерията ми падна и костите ме болят
и Лорка е мъртъв и
Неруда е мъртъв и Христос с лешниковите очи
бе прецакан като риба
от малки мъже с мръсни нокти.
ние свършихме виното и любовта и късмета. и ти не можеш
да ми кажеш нищо. така че защо не станеш и не натиснеш тоалетното
кранче няколко пъти? или всичко ще продължи така
завинаги?
Отговор в тема
Първоначално написано от ShtrudeL
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
