Това ще е излишък от любов:

до мъката, що тегне в мойта гръд,

щом твойта легне, ще се разплодят

без бавене! Приятелю злодей,

да размножаваш мойта скръб недей!

С въздишки страстни свода ний кадим;

опитай се да пръснеш този дим —

в миг пламъци ще лумнат от очи;

но хайде на пожара попречи —

в море от плач ще потопиш света.

Това, приятелю, е любовта.

И още: зорка лудост, тъжна радост,

горчилка адска и небесна сладост!…

Прощавай, драги!