Сънувах те! Бяхме седнали на някакво много уютно местенце в много уютна стая и бяхме кръстосали краката си. Седяхме един срещу друг. Аз бях с голяма риза без нищичко под нея, а ти беше само с дънки. Седяхме и се наслаждавахме на присъствието си. Света спеше, но ние дишахме. Двете най-горни копчета на ризата ми бяха разкопчани и свенливо казваха "Съблечи ме". Посегна нежно към мен и прокара пръста си надолу по останалите три копчета, на които не им трябваше много. Беше толкова фино. Като връхче на нож, потапящо се в масло. Следях пътя на ръката ти и кичур коса падна пред лицето ми. Дясната ти ръка го отмести и нежно погали лицето ми. Хвана главата ми с две ръце и ме целуна. Държах китките ти като дете изгубило равновесие и единствената спасителна сламка е надмощието и уравновесеността на някой по-голям. В стаята беше хладно и приятно, а аз имах чувството, че съм вдигнала поне 40 градуса температура. В гърлото ми приятно засядаха сгъстени топки въздух и преглъщах едва, едва. Рефлексите ни бяха понижени и бяхме като балерини отпускащи се и падайки от високо постоянно. В следващия момент лежахме един върху друг и усещахме топлината на телата си. Търках се бавно в теб и имах чувството, че не може да бъде по-хубаво. Във всеки следващ миг беше по-хубаво. Последва алармен сигнал, изразяващ се със силен трясък на някаква птичка в прозореца ми. Не съм сигурна, че сънувах.