Здравейте!
Чувствам се изключително глупаво, че пиша тази тема. Имам несподелена любов, която в момента преживявам много тежко и се притеснявам за себе си. Не си мислете, че мисля за самоубийства, смърт и край на света. По-скоро съм обхваната от тъга, защото получих удар по самочувствието си и изпитвам срам по ред причини. От около месец се затварям напълно, не говоря почти с никого, защото усещам, че няма човек около мен в момента, който да ме разбере и подкрепи, нямам и семейство, на което да разчитам. Напълнях с няколко килограма, волята ми за каквото и да е (вкл. спорт) я няма никаква, отначало не можех да плача, а сега избухвам в сълзи без причина. Много бавно извършвам всякаква дейност. Спя прекалено много, а преди бях изключително ранобудна и жизнена. Срамувам се от себе си, когато съм сред хора и това ме натоварва. Усещам върешен физически студ.
Моля Ви искрено за съвет, защото не искам да се саморазрушавам повече. Съжалявам за дългата тема.