Отговор в тема
Здравейте!
Чувствам се изключително глупаво, че пиша тази тема. Имам несподелена любов, която в момента преживявам много тежко и се притеснявам за себе си. Не си мислете, че мисля за самоубийства, смърт и край на света. По-скоро съм обхваната от тъга, защото получих удар по самочувствието си и изпитвам срам по ред причини. От около месец се затварям напълно, не говоря почти с никого, защото усещам, че няма човек около мен в момента, който да ме разбере и подкрепи, нямам и семейство, на което да разчитам. Напълнях с няколко килограма, волята ми за каквото и да е (вкл. спорт) я няма никаква, отначало не можех да плача, а сега избухвам в сълзи без причина. Много бавно извършвам всякаква дейност. Спя прекалено много, а преди бях изключително ранобудна и жизнена. Срамувам се от себе си, когато съм сред хора и това ме натоварва. Усещам върешен физически студ.
Моля Ви искрено за съвет, защото не искам да се саморазрушавам повече. Съжалявам за дългата тема.
Консултирай се с психолог.
Я давай по-ведро! Не си мисли колко ти е зле, толко ти е тъжно и т.н. Прави неща за себе си. Направи си маникюр, накъдри си косата примерно, направи нещо за себе си, почувствай се красива. Излез с приятели, усмихвай се! Излез сред природата, усети зеленината и полъха на вятъра. Не се затваряй в себе си! Помни, че във всичо лошо, има нещо добро, просто трябва да го намериш!
Усмихвай се.. Това кара хората да се чудят какво мислиш..
Частицата "НЕ" се пише отделно от глаголите! Пример: не знам, не мога..
Изключения: недочувам, недовиждам..
Първоначално написано от LikeAStone
Здравей,
Нали няма да се изчервиш, ако ти кажа, че начинът ти на писане издава човек с много финес и качества?
А това, че търсиш съвет - и смирение.
Има една поговорка, мисля че беше китайска, която гласи, че да обичаш някого, който не те обича е като да клатиш храстите, за да опада снега - т.е. празна работа.
Светът е такъв - едни се влюбват, други остават равнодушни. Има и по-лоши възможности - единият да се влюби, а другият да се възползва.
Радвай се за човека, който не е отговорил на чувствата ти. Ако истински го обичаш, би трябвало да се радваш за него при всички обстоятелства.
Нормално е да скърбиш. Душата си е душа. Но ако това продължава непомерно дълго време и се задълбочава, явно тук не става дума вече за любов, а за наранено самолюбие, или за една растяща химера, която ти трови живота. Нормалното е раните да заздравяват и болестите да отшумяват.
Ще ти мине. И много се радвам, защото го заслужаваш. При такива хора като теб любовта идва без никакво усилие, или пък просто са призвани да дават любов на всички около себе си, а не да я съсредоточават само в един човек. Това е нещо велико и не се дава на мнозина.
Много приятно чувство ме лъхна от твоите редове.
Поздрав,
Конкордия
Изкуство, изкуство и пак изкуство. Ако си от хората, които се увличат по това де.
Музика, книги, ако ти имаш талант да твориш нещо, много помага. Това, което на мен ми помага е да изляза по улиците примерно с плейърче и да наблюдавам внимателно хората и всичко около мен, докато слушам любими песни. Отпуска те и постепенно олекотява, макар че е само един фактор за помощ.
Подкрепям с две ръце, два крака и една глава пълна с мисли.
Трябва по някакъв начин да придобиеш или да си подсилиш чувството за самосъхранение. А това се получава, когато си убедена в стойността си като личност. Креативността и самото създаване на нещо, което сама си харесваш ще помогне. Снимай, рисувай, пиши. Или пък ако нещо друго ти е приятно - прави го.
Когато си в дупка, просто спри да копаеш.
Ти сама разбираш положението и грешките си.Не се самоизолирай,общувай с хората,излизай с приятели,и както казаха намери си някакво хоби.Това е временно положение,след време ще разбереш че несподелената любов не е най-голямата болка.
оф и аз съм в същото положение.от някъде година имам една несподелена и невъзможна любов,която в последно време не ми дава мира.ама живота продължава ще се опитам да го преболедувам.въпреки че знам ще ми е доста трудно така че разбирам те напълно
Да ти кажа всичко е въпрос на психическа нагласа.
Ако ти почнеш да мислиш позитивно и да си намериш цели,и да ги гониш,много неща ще се променят.
Благодаря на абсолютно всеки един от вас, че се отзовахте! Наистина ми бяха нужни съвети, защото дори да знам част от нещата ми трябва да ги чуя от някой друг.
Изключително се трогнах от мнението на Конкордия най-вече заради това, че незнайно как ме усеща като човек...
Това е много специално и гнусно състояние, проблемът най-вече (поне при мен) идва от това, че усещам как нямам право да съм в него. Човекът е наистина прекрасен, никога не ми е идвало да го намразя, защото той не е виновен за нищо, но жалкото е, че не можем да бъдем и приятели. Още веднъж ви благодаря...
Антидепресанти брато...
God is an idiot, I have DNA...
Само мисълта, че си пилееш времето, самосъспвайки се, защото някой си там не те бил харесал (не знам каква е драматичната ти история, ако греша ме поправи), трябва да те накара да се замислиш как се самопрецакваш. Няма толкова важен човек на света, който да успее да те накара да се чувсташ ненужна и с ниска самооценка, ако ти не му позволиш. Клише е, но е самата истина. Стегни се, колкото и да е трудно.
Първо, искам да те поздравя за начина, по който си написала темата - грамотно, кратко и отразяваща най - важното.
Това, което искам да ти кажа най - вероятно и сама си знаеш, защото си личи, че си интелигентно момиче - а именно, че това е тъга, с която сама трябва да се справиш и надвиеш. Летаргията, в която си изпаднала можеш да излекуваш само с АКТИВНОСТ. В какво си добра? Какви са ти интересите? Отговори си на тези въпроси и се съсредоточи именно върху това. Аз да споделя - когато ми се е случвало да изпадна в т. нар. "дупка" се съсипвам от работа, било то работата ми като такава, или просто си намирам други неща за вършене ( даже ако искаш и домакинска работа).... въпросът е само да излезеш от латентното състояние, в което си изпаднала. Психиката и физическият тонус са тясно свързани. Чувстваш се зле психически - чувстваш се и зле физически. Възстанови физическия си тонус и ще видиш, че малко по малко ще свалиш черните очила.
Прегръщам те и успех!
Не търси съжеление и престани да мрънкаш и да се оплакваш.
Имам приятел, който дори не познава родителите си, за тях знае само, че са умрели. Заради гадното си и детство не спря да плаче като тебе до 14-15 годишна възраст. В момента въпросното момче е уважавано от много хора и има много приятели. Говорил съм с него как се е оправил и думите му бяха " идва един момент, в който ти писва от всички несгоди и ако сам не си помогнеш, няма кой да ти помогне ". Има хора, които са по-зле и от теб.
God is an idiot, I have DNA...
DNA, благодаря за мнението и съжалявам, ако съм те оставила с такова впечатление.
Абсолютно съм наясно, че има хора, които са по-зле от мен. Тук не става въпрос за просене на съжаление, а затова, че човекът е социално същество и има нужда да споделя, а споделените проблеми носят много истина. Смитането под килима на каквото и да е пречи да продължиш напред. При някои хора може да работи, при мен - не. А когато си в кофти ситуация имаш нужда от гледни точки, защото е много възможно едно самовглъбяване, което е субективно и личностно безполезно. Всеки си има право да му е криво понякога, ако отричаш, че ти е криво ти става още по-криво.
Благодаря още веднъж за "стягащото" мнение.
DNA, не я храни, ясно е, че всички малко или много имаме периоди, в които сме слаби и не можем да се изправим е така, от нищото. Самото изложение на темата и мислите, които разписва тук показват, че е осъзнала добре и иска да се бори с проблема, което е нещо много, много важно.
Бтв, лайк ъ стоун като песента на Audioslave?
Дам и аз направих така, в деня в който блокирах в скайп голямата си любов. Беше топъл пролетен ден и реших да отида пеша до мола. Тръгнах от нас, а по пътя слушах стари песни, които ми напомняха за миналото, за миналите ми проблеми и т.н. Местата през които вървях ми напомняха за миналото също. И тъка успях да се откъсна поне за малко от този свят, ровейки се в спомените...
Аз съм човекът, който те отвращаваше! Аз съм човекът, който седеше самотен! Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден! Аз съм човекът, който се давеше в презрение! Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение!
Това ми харесва!И си е напълно точно и ясно за темата.
и аз съм така ..
Всичко,което не те убива,те прави по-силна.
1.Имай търпение.
2.Постави си цел.
3.Гони я на всяка цена,така ще се чувстваш пълноценна и ще ти е интересно.
4.Знай,че времето ВИНАГИ лекува..НЕзависимо дали ще ти трябва месец,година-2-3..то винаги ще те излекува.
5.Човек ВИНАГИ трябва да си поставя нова цел,след като е постигнал старата си цел,зада има смисъл животът му.
Айде,успех и търпение от мен.
xBadxApple, като Аудиослейв е, да. : ) Впоследствие доста си развих музикалния вкус, но специално Аудиослейв имат едни песни за ей такива състояния, които винаги ще почитам... Be Yourself поздрав.
Ницше е вечен с това за силата. И абсолютно прав. Искам изключително много да мине повече време в момента... Малко съм объркана с целите, но има изключително много неща, които бих искала да направя. Предполагам това ще е тласък да ги започна едно по едно. Благодаря ти искрено за мненията.Всичко,което не те убива,те прави по-силна.
1.Имай търпение.
2.Постави си цел.
3.Гони я на всяка цена,така ще се чувстваш пълноценна и ще ти е интересно.
4.Знай,че времето ВИНАГИ лекува..НЕзависимо дали ще ти трябва месец,година-2-3..то винаги ще те излекува.
5.Човек ВИНАГИ трябва да си поставя нова цел,след като е постигнал старата си цел,зада има смисъл животът му.
Айде,успех и търпение от мен.
Така е.
Човек се съсредочава в целите си и работата си,и само това му е в главата..Ще ти е много по-интересен животът така.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
