Здравейте!!Денят е страхотен,слънчев,хубав...а аз отново съм тъжна и самотна.Тази самота...не ме напуска!Винаги е плътно до мен.Стоя сама,защото няма с кого да изляза.Самосъжалявам се и потъвам все по-надолу.Защо имам чувството,че няма смисъл от моя живот...Ето една до болка позната картина.Стоя сама,пиша си в дневника,притисната от 4-те стени на моята стая и слушам поредната тъжна песен.Омръзна ми от този живот!Искам да изчезна и никой да не чуе повече за мен.Не е трябвало да се раждам!Само страдам.Как искам да крещя,да викам...Иде ми да вия от болка.Изгубена съм,а нищо не мога да направя!Живея живота на сила!Никъде не излизам,не се забавлявам както другите мои връстници.На 17 години съм,а се чувствам като на 60.Аз съм най-голямата самотница на Света!Ето днес пак съм сама,няма с кого да изляза.И с всеки изминал ден потъвам все по-дълбоко и по-дълбоко!Не знам какво е това дискотека или купон...Изпускам най-хубавите години от живота си-САМОСЪЖАЛЯВАЙКИ СЕ!Кажете ми какво да направя...Моля Ви!Дайте ми съвет.Не искам повече да живея така!...