Случвало ли Ви се е да ви се струва,че всичко рухва?Някак си..да останете без думи и да стоите и да се чудите 'какво по дяволите става?!'..
Е,доживях и на мен да се случи..и сега Ви моля за съвет.
На кратко ще го давам :
Та,ето какво ме мъчи и мен..с приятелят ми сме заедно от близо 1 година.Минахме през наистина много..но се справихме заедно.Какво ли не се случи,но останахме заедно.Обичам го.Обожавам го Та,нека премина към същественото..нещо странно се случи..издъних се днес.Държах се налудничаво..надух му главичката, както се казва получи се нещо като сдърпване..доста доволно и тряскане на телефон от негова страна.2-3 часа по-късно се видяхме (като се видяхме ми сподели,че го дразня..че съм прекалявала и тн..)..да поговорим `уж`.Бях с намерението да видя какво ще ми каже на това,че мисля за раздяла..но естествено не мислех..той реагира съвсем спокойно..`че как ще го оставя`..е,разбираемо е..но в последствие се пооправихме и той каза нещо не на място..и аз се сопнах и хайде всичко на ново..сдърпахме се и аз казах нещо,с което го засегнах..и просто всичко,което имах у тях ми го тупна..и каза че иска да се разделим..че не иска да съм до него повече..че не иска такъв човек до себе си.Та,тогава се почувствах по 'онзи' начин.Е,разбира се,не го оставих..казах му,че няма..че го обичам и че съжалявам..но той настоя за 'почивка' няколко дни..разубедих го..но това не спира да ме мъчи..
Дали наистина ще му е по-добре без мен?Дали ще е по-добре да му я дам?Дали ще е добре да го оставя да си помисли...или пък ще осъзнае,че няма смисъл и аз просто ще си остана без него..че на него ще му е по-добре така..страх ме е,но ако се направя,че нищо не е станало..и се издъня пак..какво тогава?И тук се появявате Вие..какво да направя..какво е правилното решение..чувствам,че каквото и да направя съм в задънена улица..но единственото нещо,в което съм напълно сигурна е,че ме обича..
Толкова зле се чувствам..имам чувството,че ще си остана без него..сърцето ми се е качило в гърлото..