По едно време мислех , че си чета старата ми тема :Д Аз съм същата . Всичко почна като майката на един от много добрите ми приятели почина от рак и аз за първи път се сблъсках лице в лице с тая жестока болест . смисъл за първи път я взех толко на сериозно и почнах да се вглабявам . мислях си че съм хванала спин а съм едва на 14 години и не съм правила секс нито съм се боцкала . После почнах да си мисля че имам рак като ме заболеше нещо , после че ми има нещо на сърцето и си направих изследвания за 200 лева и най - накрая разбрах че нищо ми няма . всяка вечер си виках утре със сигурност отивам при медицинстката сестра , после като стане сутрин нз някси ми изчезваше всичко от главата и си викам ква медицинска сестра бе . отидох при у-та психоложка . най - печената жена която познавам . страхотна е . много ми помогна жената особено с това че ми каза че и тя е била такава като малка . няма да ти навреди ако искаш скайп да ти дам да ти поразясня нещата защото може да стигнеш до такава нетърпимост че да си посегнеш на живота