Почти всеки път, обаче...
Почти-то идва най-често от някакви вътрешни задръжки и странични емоции, които невинаги успявам да си ги контролирам. Например, ако не успея да се концентрирам и да си разкарам проблемите от главата е абсурд да направя каквото и да било. Даже ми се е случвало да ми се доплаче още повече и да не мога да спра да плача, обаче там вече се признавам за не-особено-нормална.
Но според мен (в началото на половия си живот) повечето момичета не се отпускат достатъчно и не си дават воля на действията и желанията, защото са прекалено заети да мислят ка изглеждат и дали не бъркат някъде. Което е абсолютно нормално и се забравя с времето.