- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Егати поколението...
http://www.teenproblem.net/news/s/28...&if_height=285
Чета тази статия и се чудя колко още такива ще прочета.Всички сме имали разочарования в любовта,но никога не съм и помислял да се хвърлям под влак (може би защото наблизо няма жп прелез дедазнам).Такива случаи напоследък доста зачестиха.
Как мислите откъде произтича проблема-липсата на връзка родител-тийнейджър,трудно детство или просто новото поколение от 95 нагоре тотално е изперкало?Лично аз не намирам логика в това...претъпрпяваш разочарование->падаш,ставаш и пак продължаваш.
Как мислите Вие?Заслужава ли си да го направиш,при положение,че надали на тази възръст знаеш какво въобще значи думата любов в пълния и смисъл?
Пффф стига с тва поколенията...Преди 4-5 години хората са си мислили пък,че от 90-91 нагоре за нищо не стават.Просто е от пубертета.
DaughterOftheDevil
CherryBell13 <3
icebullet14 <3
светът свършва бе .. някои просто не искат да изчакат още година и половина![]()
Е, всеки знае как да живее живота на другите.
Но ако си отрасъл в лошо семейство, където не си се чувствал обичан и/или си имал трудно детство, проблеми със социума, човек е податлив към отчаяние и всъщност си е готов и завършен лабилен, слаб човек - ако точно в годините, когато личността се изгражда не е получил това, от което е имал нужда или е преживял тежко ненавременно страдание, човек се превръща в отчаян слабак.
Да се самоубиеш, както се казва, и то особено за любов, е проява на слабост.
Но ако вие не знаете какво е да си останал без надежда, не бързайте да съдите. Във всички случаи е тъжно, да. И е несправедливо, защото самоубийството коства и вината на момичето, което не е отговорило на чувствата, а не е виновно за това.
Но има и такива хора. И Пейо Яворов се е самоубил. Не от любов, ама целият му е живот е било едно огромно страдание, което най-накрая не е могъл да понесе. Човек, който е по-чувствителен и само нещастия му се изсипват на главата като нищо ще се самоубие. Не коментирам колко е правилно, просто е така. Сега ще кажете: "Но онова момче е на 16, какво толкова е преживяло? Защо го сравняваш с Яворов?" - защото не знаем колко е била чувствителна неговата душа и колко е можел да понесе. Звучи повърхностно да кажем, или съучениците му да кажат, че е просто от отказа на момичето. То може и да има сериозни псих. проблеми, свързани със самочувствието и този отказ да е просто поредния пирон, забит в самочувствието му, например. Може момчето да мрази само себе си, да се чувства незначителен и затова да иска да умре. Давам само ПРИМЕРНИ причини колко дълбок може да е проблема на една разстрояна душа.
Слабост, липса на воля, или просто несподелената любов му е дошла "нанагоре" в резултат на други насъбрани разочарования, не можем да кажем. Може да е някой лигльо, да е мързелив да живее. Хипотези.
Самоубийството е нещо тъжно и винаги ни кара да мислим в 2 посоки, лутайки се между съденето какъв е тоя и дали не е можел да потърпи и още малко и съчувствието, че може и да си има основателни причини.
Получава се доста като монологът на Хамлет:
Да бъдеш или не — туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край? Умри, заспи –
не повече. И знай, че тоя сън
е краят на сърдечна скръб и хиляди
жестоки удари - дял на плътта!
О, ето край желан! Умри, заспи..
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Да тук си много права скъпа,както и поста на @jghgh.Първоначално написано от cranberry696
Мисля обаче,че и обществото има голяма заслуга за случващото се и начина по който живеят днешните тийнейджъри.
Една от основните причини е слабата психика както казахте.Знаете ли че в америка във всяко училище има педагог,даже често не само един,с който тийнейджъра може да поговори,да получи съвет без да се опасява че сподели ли проблема или терзанията си на другия ден цялото даскало ще знае за тях.Тук в българия,би трябвало също да е така,но не е много популярно сред учениците.Хайде стига наистина кой от вас е ходил или би отишъл при непознат човек да сподели това какво го мъчи и да поиска съвет?Разликата е в мисленето,характера ни,който се заформя в семейството още от малък.Нямаме навиците,сякаш самите ние сме по-затворени в себе си.На бас,че не е споделил на никой или ако е споделил на приятелите си са му отговорили с насмешка.
Ако имаше на кой да сподели проблема си това момче,човек от който да вземе съвет,надали щеше да се стигне до там.
Но пак казвам,за да стигнеш до такова решение трябва наистина да има нещо сбъркано в начина по който си възпитаван...
И аз бях доста шокирана от поредния такъв случай. И си мисля,че не е просто от любов. Момчето е имало доста проблеми сигурно в училище, у дома, с приятели... Но това ли е бил начина да ги реши? То е най-лесно да кажеш "Край!" и да направиш глупостта. Ако всеки тийнейджър се самоубиваше от любов и проблеми... хехе, за какво говорим. На кой живота му е бил само цветя и рози, и всичко е било прекрасно? Аз лично не се сещам за човек, който да не е бил нещастен. И в този ред на мисли, трябва да се живее, макар и да имаш хиляди проблеми и да си разочарован от любовта.
Случаят няма нищо общо с поколенията. Поведението на хората в тази възраст винаги е било непредсказуемо. Тийнеджърите нямат чувство за самоконтрол или изградена преценка за последствията от всяко свое действие.
Много тийнове заплашват със самоубийство и т.н, ама като се замислите... то живот така лесно не се дава. Повечето са лигльовци на които не им стиска. Тва момче, за да направи нещо такова трябва СУПЕР МНОГО да му се е насъбрало както казахте.
Един мой приятел също се беше хвърлил под влака. Не знам дали наистина го е направил сам или просто на разследващите така им изнасяше, ама.... беше ужас.
всичко идва от лабилната психика.
и моите родители са разведени от около 9 години, 3 от които не съм виждала и чувала баща си. цялата тази работа не мина леко а през какви ли не ужасии. разочарования в любовта и приятелството съм имала много. предавали са ме. имало е моменти, в които не е имало никой (освен майка ми) до мен, а нали знаете, че това не може да замести гаджето, приятелките и бащата. бях много влюбена в момче, което спа с мен (беше ми първият) и ме заряза на следващият ден и мама му стара и за миг не ми е идвало да се самоубивам, така че съм на мнение, че средата, в която израстваме, семейното положение, поколението и приятелите не са причина. причината е единствено лабилната психика.
Евала ти правя за това,по начина ти на писане виждам че си доста зряла на акъл,а също така и доста позитивнаПървоначално написано от cranberry696
но явно просто си имала късмет.В училището където учех преди да завърша,нямахме педагог,или по-точно водеше се че имаме,но съм я виждал най-много 3 пъти за цялото време което учех там.Имаше кабинет,но просто не се явяваше в училище.И за протокола съм учил в професионална гимназия в София,не говоря за случайно училище.Просто отбелязвам
Та да се върнем на въпроса-казваш че често си го посещавала,но колко от твоите връстиници го правеха?Както казах,в българия нямаме този навик,пък и не мисля,че един тийнейджър на 15 години да кажем след часовете ще отиде в кабинета да потърси помощ.От наблюденията които имам-гледа колкото може по-бързо да се изнесе от даскалото и да отиде да седне пред фейсбук..хайде ние 91(говоря за себе си) нямахме толкова достъп до интернет,по време на тийнейджърството ни,но времената се менят.И мисля че именно това стои в основата на отчуждаването един към друг и затварянето в себе си.Просто губят връзка с реалния свят...
Всичко опира до психиката.. Да,самоубийството не е НИКАКВО решение,но в момент на слабост,в каквото е било и момчето,го е накарало да извърши тази глупост.. Слабия характер и слабата психика,го е накарало да спре да вярва в живота и да се самоубие.. Но е възможно да е имал проблеми в живота - няма да се повтарям с предишните потребители.. Да,не е трябвало да се самоубива,но ако е бил напълно сам и никой не е знаел за това му състоние.... :X
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Това ,поне за мен, е нещо позитивно. За затварянето в себе си говоря. Не мога да си представя мъж ,който да ходи да се жалва на непознати. Ще кажеш ,че има разлика между това да поговориш с компетентен човек ,на когото това му е работата и това просто да се жалваш ,но на практика е едно и също. Обикновено проблемите човек сам си ги навлича => начинът да ги разреши не е да се оплаква ,а да действа.хайде ние 91(говоря за себе си) нямахме толкова достъп до интернет,по време на тийнейджърството ни,но времената се менят.И мисля че именно това стои в основата на отчуждаването един към друг и затварянето в себе си.Просто губят връзка с реалния свят...
В другия случай ,когато обстоятелствата са такива и просто ти е лош късметът (семейство ,финансови проблеми и прочие) можеш да говориш и с приятели.
Определено не мисля ,че липсата на качествени педагози в училищата може да е причина за нещо такова.
То от друга страна не мисля и ,че заради жена някой би посегнал на живота си ,особено на тази възраст ,но знам ли ...
Не знам - по принцип съм с адски негативно мнение към хора с лабилна психика (поради наличието на такива в живота ми ) и никога не съм можел да разбера как някой би сложил сам край на живота си. Има хора ,който живеят на ръба и едва преживяват ,а разни страхливци с нищожни проблеми (на фона на доста голям % от човечеството) се самоубиват...
PS; Smilez ,обожавам ти постовете - скролвам надолу до твоето мнение и на практика препрочитам всичко преди него ,събрано в един пост. Изключителна мъдрост ,продължавай в същия дух!![]()
Причините са комплексни- слаба психика,липса на нормални отношения м/у родители и дете,също и между приятелите,като цяло липсата на подкрепа и топли отношения.
Не искам да прозвуча груба, но по мое си мнение, до самоубийство стигат хората, които не са срещали реални проблеми и си нямат истинска идея какво е да страдаш. Обикновено хората с истински тежки проблеми са по-стегнати, борбени и се научават да гледат по-леко на живота. Не е изненадващо, че един човек, който не е гладувал, не е бил тежко болен, не е бил обиждан от родителите си (или малтретиран), не е преживявал смърт на близък човек и често е получавал всичко, което иска на готово, като му се случи нещо мижаво (несподелена любов в случая), го възприема все едно е трагедия висша степен. Аз не мисля, че човек, минал през истински изпитания ще се впечатли толкова много от едно "отрязване".
Има 3 начина да си гледаш на живота:
- да си огромен непукист и безразличен;
- да плачеш и да възприемаш всичко навътре;
- да се смееш ли смееш на всички лошотии и да виждаш нелепото и комичното в ситуацията.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Определено причината за това не е била само тази. Просто на момчето много му се е насъбрало и несподелената любов е била достатъчна, за да прелее чашата. Лично според мен това му е било нещо като фикс идея. Мисля че е бил афектиран от нещо в момента, замислил се е и за въпросното момиче което е обичал и му е кипнало.
Много е тъжно, все млади хора си заминават от този свят.
Момчето вероятно не е имало с кого да споделя. Когато споделиш, както и по-горе казаха, може да ти олекне. Предполага се че 16-годишния не е разполагал с такъв.
Колкото до това дали бих споделила с непознат - да, бих и съм го правила. После станахме много добри приятелки. Тя е единствената която знае може би всичко за мен.
В училище обаче, разните му педагози и подобни, въобще не вършат работа за споделяне, не и в България. Тук ти се правят на умни, а всъщност ти бръщолевят абсолютни тъпизми. Накрая, дори и да е улучил ученикът някой който става за слушател, после пък минимум класната ти научава всичко, родителите също, най-често на родителска среща. Така че то каква тайна става? Всеки в даскалото ти научава и освен да започнат непрестанни подигравки друго не става.
И не, мерси, аз с подобни хора нямам намерение да разговарям за проблемите си.
студенти в нов български предложили да има часове по емоциално равновесие. подкрепям с две ръце.
http://www.econ.bg/news/article197900.html ето и линк към статията.
REGGAE BOOM <3
В заблуда си приятел.Едно е да се жалваш,съвсем друго е да потърсиш съвет по даден проблем,който очевидно ти тежи и не можеш да разрешиш сам.Или просто нямаш изградената психика за това.Именно това е грешаката която допускат,кактоПървоначално написано от Auriss
спомена-"ще се правя на мъж,въпреки че съм на 15 годинки и ще се опитам да се справя сам".Да но ето до какво води това..
- @cranberry696
И ще е така докато мисленето ни е такова,поне на някои от подрастващите.
Много гадна тема .. тоест за самоубийството .. и то на толкова младо момче, дете ..
Не можем да кажем какво го е подтикнало, но съм склонна да вярвам, че 99% не е само любовни проблеми .. имало е и нещо друго. И аз съм изпадала в такива състояния, че не знам какво да правя и честно казано ми е минавало през ума, но не съм толкова силна, или по-скоро толкова безстрашна. Ще плача, ще страдам, но не просто не мога да приема самоубийството .. ужасно е. А пък сигурно момчето не е имало с кого да сподели проблемите си .. може би и в семейството е имало проблеми .. може би, може би .. един човек по-малко, един млад човек .. Това няма да е последният случай, но защо така се получава .. защо се стига до такива крайности .. Просто не знам, не мога да съдя момчето, че е постъпило така, нито му знам мотивите, нито знам нищо .. може би наистина му е било много трудно, но е трябвало да потърси опора в някого, в нещо ..
Да съм казала, че отказвам се?!
И оплакването ще ни реши проблемите....Първоначално написано от Sh@d0w
Тука не е америка където лигльовците имат нужда да си изприказват проблемите и психоложката да им набие по една морална чикия.
Тъпо е че от изолирано явление се опитвате да правите генерални закючения.
Момчето е имало проблеми и не знам си кво ,негова си работа.Кви сме ние че да го съдим,да му търсим сметка или да се ровим в причини и глупости.
Лека му пръст.
☆ Addicted to Addictions
^ Да търсиш решение на проблема не е да се оплакваш. Разликата е от земята до небето. Фактът, че се опитваш да се справиш, независимо от това, че ти е нужда и чужда помощ, те прави по-голям мъж от всичките, 'дето само симулират. К'во да си говорим...Че и Америка намесваш. Изкривени представи имаш нещо...
Лека му пръст.
Аз съм на 13, 97-ма съм, но не съм си и помисляла да се хвърлям под влака, въпреки, че гарата не ми е далече, Във Варна живея. Страдала съм за някои хора, колкото и детско да звучи, заради годините ми.. Имам проблеми в училище. Предните две години редовно посещавах педагога (в нашето училище му казват психолог). И разказвах всичко, което ме тормози относно класа ми и т.н. Харесвала съм, сега тепърва започвам и да обичам, но... Според мен колкото и да съм нещастна сега, трябва да изчакам малко и ще видя, че има и по - хубави неща от това, което съм загубила. Не съм си и помисляла да го правя, камо ли пък да го правя. На мен недостатъкът ми е, че много се оплаквам, когато има нещо.. Но по - добре така, по - добре приятелите ми да раберат, да се наплача пред тях, отколкото да приемам подобни решения. Безсмислено е.
I MISS YOU . . . ;[
О, това не е нищо ново. Има нещо дълбоко романтично в идеята да умреш за\от любов. И преди шекспировите Ромео и Жулиета (той - на 16, тя - на 14) е имало такъв тип самоубийци.
Че е глупаво - глупаво е. Но за мен и вас. Всеки човек има различна психика.
all day... all night... what the fuck?!
Явно са толкова задоволени в днешно време още от малки(интернет, всякаква храна, алкохол и т.н.), че им омръзва бързо всичко, и единствената тръпка за тях остава любовта, за това се вживяват толкова в нея.
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
И аз с мойте си проблеми не бих направил тази простотия зарад някаква пикла да се самоубия това са пълни глупости ....
Точка, това е.Първоначално написано от ScarletBite
Зависи от емоционалността, обкръжението и много други фактори. Някои се самоубиват заради бедност и нищета, други - заради неразбирателство с обществото, трети - заради любов. Всеки корен е отчаянието, а то има много проявления и поддаващи нему.
Тъй че...