Чета тази статия и се чудя колко още такива ще прочета.Всички сме имали разочарования в любовта,но никога не съм и помислял да се хвърлям под влак (може би защото наблизо няма жп прелез дедазнам ).Такива случаи напоследък доста зачестиха.
Как мислите откъде произтича проблема-липсата на връзка родител-тийнейджър,трудно детство или просто новото поколение от 95 нагоре тотално е изперкало?Лично аз не намирам логика в това...претъпрпяваш разочарование->падаш,ставаш и пак продължаваш.
Как мислите Вие?Заслужава ли си да го направиш,при положение,че надали на тази възръст знаеш какво въобще значи думата любов в пълния и смисъл?