Цитирай Първоначално написано от cranberry696
но въпреки това, често го посещавах, защото така се особождавах един вид от отрицателното насъбрало се в мен. Никога не съм му искала съвет, влизах изказвах се, усмихвах се и излизах с още по-голяма усмивка.
Евала ти правя за това,по начина ти на писане виждам че си доста зряла на акъл,а също така и доста позитивна но явно просто си имала късмет.В училището където учех преди да завърша,нямахме педагог,или по-точно водеше се че имаме,но съм я виждал най-много 3 пъти за цялото време което учех там.Имаше кабинет,но просто не се явяваше в училище.И за протокола съм учил в професионална гимназия в София,не говоря за случайно училище.Просто отбелязвам

Та да се върнем на въпроса-казваш че често си го посещавала,но колко от твоите връстиници го правеха?Както казах,в българия нямаме този навик,пък и не мисля,че един тийнейджър на 15 години да кажем след часовете ще отиде в кабинета да потърси помощ.От наблюденията които имам-гледа колкото може по-бързо да се изнесе от даскалото и да отиде да седне пред фейсбук..хайде ние 91(говоря за себе си) нямахме толкова достъп до интернет,по време на тийнейджърството ни,но времената се менят.И мисля че именно това стои в основата на отчуждаването един към друг и затварянето в себе си.Просто губят връзка с реалния свят...