Не искам да прозвуча груба, но по мое си мнение, до самоубийство стигат хората, които не са срещали реални проблеми и си нямат истинска идея какво е да страдаш. Обикновено хората с истински тежки проблеми са по-стегнати, борбени и се научават да гледат по-леко на живота. Не е изненадващо, че един човек, който не е гладувал, не е бил тежко болен, не е бил обиждан от родителите си (или малтретиран), не е преживявал смърт на близък човек и често е получавал всичко, което иска на готово, като му се случи нещо мижаво (несподелена любов в случая), го възприема все едно е трагедия висша степен. Аз не мисля, че човек, минал през истински изпитания ще се впечатли толкова много от едно "отрязване".
Има 3 начина да си гледаш на живота:
- да си огромен непукист и безразличен;
- да плачеш и да възприемаш всичко навътре;
- да се смееш ли смееш на всички лошотии и да виждаш нелепото и комичното в ситуацията.