Аз съм на 13, 97-ма съм, но не съм си и помисляла да се хвърлям под влака, въпреки, че гарата не ми е далече, Във Варна живея. Страдала съм за някои хора, колкото и детско да звучи, заради годините ми.. Имам проблеми в училище. Предните две години редовно посещавах педагога (в нашето училище му казват психолог). И разказвах всичко, което ме тормози относно класа ми и т.н. Харесвала съм, сега тепърва започвам и да обичам, но... Според мен колкото и да съм нещастна сега, трябва да изчакам малко и ще видя, че има и по - хубави неща от това, което съм загубила. Не съм си и помисляла да го правя, камо ли пък да го правя. На мен недостатъкът ми е, че много се оплаквам, когато има нещо.. Но по - добре така, по - добре приятелите ми да раберат, да се наплача пред тях, отколкото да приемам подобни решения. Безсмислено е.