Цитирай Първоначално написано от Violenza
Цитирай Първоначално написано от SisiStrange
по мое си мнение, до самоубийство стигат хората, които не са срещали реални проблеми и си нямат истинска идея какво е да страдаш.
Това в кой филм?


Човек не решава да се самоубие на трезва глава. Повечето самоубийства дори не са обмисляни, просто човек понякога за отрицателно време може да изпадне в наистина много тежко състояние на депресия, нещо съвсем малко и незначително може да го отключи. Като става дума за депресия в истинския смисъл на думата, а не общоприетото - "ще си седя вкъщи, ще плача по цял ден, ах колко ми е скапан живота, с никого няма да говоря..."
А останалата част от поста ми прочете ли я?
Да, не споря. Ама човек, който се е метнал под влак, защото го е отрязало момиче, не знае какво е да си гладен и да няма с кой да си кажеш "здрасти". Аз също не съм с розов живот: разведени родители, сложна социална среда, минала съм и през бедност преди, голямо напрежение и прочие и от чист опит си казвам, че в един момент човек се радва на това, че е здрав, че има ядене в хладилника и, че в тоя момент няма от какво да се страхува. Това, че някоя го е отрязала би било като плюнка в морето на съзнанието му (сори за поетичния израз).
Има си впрочем форум за самоубийци (само, че е на английски). Потърси в гугъл. Те се оплакват, говорят и планират с месеци, а някои с години и при това стгава дума за хора, за които липсата на гадже е последна грижа сред 1000 други.
Аз съм ЗА срещите с психолог. Все някой трябва да връща на земята хора, които им е хрумнало, че разни дреболии са катастрофални трагедии.