Цитирай Първоначално написано от faced
Тоест, дали може да обичаш дадени черти от някого, а други да мразиш, да те влудяват, да ти пречат да стоиш дори в една стая с този човек?
Това е възможно, но не е любов, независимо дали все пак има страст.
Това са капризи, желания, очаквания от човека, които са накърнени, ако той не отговаря на тях (чертите, които мразиш), което не е любов, защото любовта не е само да искаш да получаваш, да ти се угажда на капризите и т.н. Тук влязох в малко мойски контекст, но все пак съм ти отговорила на въпроса.
А и когато обичаш, ти обичаш недостатъците на другия или поне правиш компромис с тях абсолютно доброволно, по твое желание, без да сумтиш и да си смяташ.

И, нали знаеш: "Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава."

И като съм почнала с цитати, още един: "Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада" — Библия, Нов Завет: 1-во Коринтяни 13 глава
То тук малко ... Май идва заместването на Исус с любовта, ама все пак..