Любими цитати от книги

[tzveti900]

"Слепотата и умствената му незлобивост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, които разочарования изпитваме ние, окатите..." /"Дядо Йоцо гледа"-Иван Вазов/

[yonito0o]

"На всяка цена - провикна се Бингли, - нека изясним всички подробности, като не забравим да уточним и съответната им височина и обем; то би могло да се окаже най-същественото в спора, мис Бенит, много по-важно, отколкото предполагате. Уверявям ви - ако Дарси не беше много по-висок и по-едър от мен, едва ли щях да се съобразявам с него. Да си призная, не познавам по страшно същество от нашия Дарси - в дадени обстоятелства и при дадена обстановка; и най-вече в собствения му дом, в късен неделен следобед, когато се чуди какво да прави" /"Гордост и предразсъдъци" - Джейн Остин/

[choparkopar]

Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен. (Кърт Вонегът. Сирените от Титан)

[horacio]

"Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността люта като преизподня, стрелите й са стрели огнени.." Валери Стефанов - "Изгубените магарета"

" -ХА-ХА-ХА!
-Какво значи това глупаво изхилване?Може би съм малко избухлива,но нищо повече.
-Роклята ти.
-Какво и е на роклята ми?
-Нямаш такава."
Пол-Лу Сюлицер;"Императрицата"

"...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш." - нз на кой е ама е много добро....

" Навярно у всекиго от нас има по едно скрито блато,в което се въдят и растат,и укрепват всякакви грозни и долни неща.Ала ние ограждаме тези плаващи твари и рекат ли да изпълзят навън подхлъзват се и падат назад.Не е ли обаче възможно в мрачните блата на някои хора злото така да се развие,че да прекрачи през оградата и да плъзне на свобода? Няма ли такъв човек да стане за нас чудовище?И не сме ли по някакъв начин сродени с него чрез тези наши скрити води? След като ние сме ги измислили,би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите,и дяволите." -"На изток от рая" Джон Стайнбек

[x7aZzy]

"...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш." - нз на кой е ама е много добро...

"Любовта трае три години" - Фредерик Бегбеде

Ето още един от същата книга:
“Най-силно се влюбват най-големите циници и най-големите песимисти, защото това е добре за тяхната същност. Моят цинизъм нямаше търпение да бъде опроверган. Хората, които говорят срещу любовта са онези, които най-силно се нуждаят от нея."

***
- А вие дали сте щастлив? - попита тя.
- Дали съм какво? - извика той.

"451 по Фаренхайт" , Рей Бребъри.
***
“Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някъква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост”
"Спасителят в ръжта"

Нищо особено не е цитатът, но ми действа.

Нямам време да пиша още. Или по-скоро желание. Това даже не са ми любимите цитати, но пак стават. Ако ми дойде вдъхновението, ще едитна.

[DisappointedDreamer]

Let me tell you this; if you meet a loner, no matter what they tell you, it's not because they enjoy solitude. It's because they have tried to blend into the world, and people continued to disappoint them.

My Sister's Keeper by Jodi Picoult

[teta]

"Най-хубавото е невидимо за очите,най-хубавото се вижда само със сърцето"Антоан дьо Сент Екзюпери,Малкият принц

[Linoge]

Силно се съмнявам, че някой ще го прочете, но все пак:
“Choose a life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television. Choose washing machines, cars, compact disc players and electrical tin openers... Choose DSY and wondering who the fuck you are on a Sunday morning. Choose sitting on that couch watching mind-numbing, spirit crushing game shows, stucking junk food into your mouth. Choose rotting away in the end of it all, pishing your last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked up brats you spawned to replace yourself, choose your future. Choose life... But why would I want to do a thing like that?''
Което е цитат на Рентс от романа на Ървин Уелш - ''Трейнспотинг'' (Най-силното нещо, което съм чел някога).

[DisappointedDreamer]

^ Харесва ми.

[dreamwalker]

Вземете тогава това спасение, щом е ваше! Аз ви го захвърлям, както се захвърля кокал на глутница ръмжащи псета! Вие сте си платили за този пир! Елате тогава и яжте до насита, людоеди, кръвопийци — зверове, които се хранят с мърша! Вижте как от олтара тече пенливата, топла кръв от сърцето на моя любим — кръвта, която беше пролята за вас! Търкаляйте се, лочете, боядисайте лицата си червени с нея! Грабете, бийте се за тялото, изяжте го и ме оставете на мира! Това тяло беше пожертвувано за нас — вижте го как е изранено и кърваво, а в него все още пулсира мъченическият живот, то все още трепери от страшната смъртна агония. Вземете го, християни, и яжте!
Той бе грабнал свещеното слънце с причастието и го бе вдигнал над главата си, а сега го захвърли с трясък на пода. Металът иззвънтя, като се удари в каменната настилка, духовниците се спуснаха вкупом напред и двадесет ръце едновременно заловиха безумеца.
И едва тогава мълчанието в храма се разкъса в диви, истерични викове. Като събаряха столове и скамейки, удряха по вратите, блъскаха се и в бързината свличаха завеси и гирлянди, разплаканите хора се изляха на улицата като буен порой.


"Стършел" от Етел Лилиан Войнич

[watergirlblue]

Това, което се случи веднъж, може никога повече да не се случи. Но това, което се случи два пъти със сигурност ще се случи и трети път. - Алхимикът, Паулу Коелю

[Alice77]

"Вярвам, че трябва да се научим да разбираме настоящето, вместо да бягаме от него, а за целта първо трябва да познаваме историята. " Елизабет Костова "Историкът"

[ambient_soul]

" Времето спря и всичко изглеждаше толкова лесно, толкова просто. Толкова волно, толкова ново, толкова уникално. Ходехме на кино, ходехме навсякъде, смеехме се. Ти плачеше, плувахме, пушехме. От време на време ти крещеше. Без причина. Някога с причина. Изпращах те, учех. Слушах как говориш, твоите надежди, твоите желания. Слушах твоята музика, ти слушаше моята. Бяхме много близки, много близки, безкрайно близки. Ходехме на кино, плувахме, смеехме се, крещяхме. Някога с причина, някога без. Времето беше спряло, времето препускаше. Изпращах те, учех, ти ме слушаше как говоря на немски, френски, руски. Ти крещеше, понякога основателно. Времето спря, без причина. Ти крещеше, без причина... "

[DisappointedDreamer]

Виждам че не носите халка, господин Лестър. Ако някой ден се случи да носите вашата толкова дълго, колкото аз нося своята, ще разберете че в семействата винаги има нещо скрито. - Стивън Кинг, зъл мрак, угаснали звезди

Най-голямо презрение чувствам към писатели, които прикриват бездарието си с дълги фрази, сложни изречения и с досадни символи; писатели които са лоши разказвачи и нямат усет за ритъм, а героите им са нереални. Още нещо: необходимо е първо да опознаеш себе си, преди да се заемеш с описание на заобикалящите те хора, защото частица от теб се крие във всеки срещнат. - Нощна Смяна - Джон Макдоналд

"She counted four eyes, four ears, two mouths, two noses, twenty fingers and twenty perfect toe-nails. She didn't notice the single Siamese soul". - Arundhati Roy, The God of small things


"This was the trouble with families. Like invidious doctors, they knew just where it hurt" -Arundhati Roy, The God of small things


[ShtrudeL]

“Intimacy is the art of licking wounds. And it’s taken me years to let anyone kiss me when my lips were chapped.”

“Activism is my rent for living on the planet.”

When she stops kissing you
with her mouth open,
find the screw driver.

Buy a newly cut shank of beef.
Leave so much blood in the kitchen
she has to ask what happened.

When she no longer calls you baby,
hide all the silverware
between the couch cushions.

Send her there to sleep.
If she does not complain,
let the sinks in the bathroom overflow.

Bake the wedding photos
in the dryer. Stand in
the middle of your flood.

Call her name backwards, forwards.
Wave your arms like your chest is a runway.
She is the plane you are crashing.

When she does not reach
for you, pretend
it is the first time

you’ve met.



'Няма нищо по-трудно от това да пишем за любов, когато не я изпитваме. Искам да кажа - да пишем правдоподобно; не че не си служим със същите думи, но не ги подреждаме по същия начин или по-скоро прекалено много ги подреждаме и това е достатъчно. Препрочетете писмото си - то е така добре подредено , че всяка фраза ви издава. Това е недостатък и на много романи. Писателят прави неимоверни усилия да
се разгорещи; а читателият остава студен. Умението да се изразяваме ни дава възможност да проявим чувствителност, лесно пролетите сълзи допълват впечатлението; желанието се смесва в погледа с нежността и най-сетне несвързаните думи понякога по-добре ни придават този израз на смущение и обърканост, в които всъщност се състои любовното красноречие..'


'Излишенства можем да си позволяваме само с онези, които възнамеряваме скоро да изоставим. Той, миличкият, не знае това, но за негово щастие аз го зная и заради двамата.'


'...Човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.'

[vessy :)]

Аз ще цитирам смешни за мен цитати, но понеже много ми харесват реших да ги споделя:
"Повечето хора използват моливите за писане докато Деймън отписва хората с тях"
"Какво значение има?! Ти и трезва не можеш да караш"

[Dark_Vampire23]

^^^^^От къде са????

[mrankoniiii]

И смисълът на целия живот се опира на две думи: Чакай и се надявай
краят на Граф Монте Кристо

[lifeisntfair]

Ох, имам много!! Повечето, които помня, са от Хари Потър, но като си спомня ще кажа и други.

"Щастието може да се намери, дори и в най-мрачните времена, ако някой си спомни, да включите светлината." - Албус Дъмбълдор, Хари Потър и Затворника от Азабан, J.K. Rowling.

"Ако искаш да разбереш какво представлява някой, гледай как се отнася към подчинените си, а не с равните нему." - Сириус Блек, Хари Потър и Огнения Бокал, J.K. Rownling.

"Разбира се, това се случва вътре в главата ти, Хари, но защо, за Бога, това трябва да означава, че не е реално" - Албус Дъмълдор, Хари Потър и Даровете на Смърта, J.K. Rowling

[helinayhan]

" Утре ще му мисля!" Скарлет от "Отнесени от вихъра";

" Скарлет: - Обичам те!
Рет: - Там ти е бедата! "

[Colouring]

"Мнозина от нас понякога отварят очи на разсъмване след някоя от ония безсъници, пораждащи едва ли не копнеж към смъртта, или след изпълнени с ужас и нечестиви трепети нощи, когато сред мозъчните гънки вилнеят видения, по-страховити дори от действителността, гротескно отчетливи и ярки, придаващи дълговечна жизненост на готическото изкуство, което тъй силно привлича хората с болезнена чувствителност. Постепенно бледите пръсти на зората се прокрадват през сякаш потръпващи завеси. Безмълвни сенки, причудливи черни образи пропълзяват в ъглите на стаята и остават спотаени там. Отвън птиците започват да пърхат сред листата на дърветата, дочуват се стъпки на отиващи на работа хора, а също воят и стенанията на вятъра, който слиза от хълмовете и броди около смълчаната къща, сякаш се бои да не разбуди заспалите, макар че трябва да призове съня от неговата пурпурна пещера. Един след друг воалите на мрака се отмятат, предметите бавно, постепенно възстановяват своите предишни очертания и зората възвръща на света неговия предвечен вид. Избледнелите огледала възстановяват способността си да отразяват живота. Угасените свещи стоят там, където сме ги оставили, а до тях е опряна книгата с още недоразрязани страници, която сме чели, или увехналото цвете от снощния бал, или писмото, което не сме отворили поради някакви опасения, или пък сме препрочитали многократно. Освободен от призрачните сенки на нощта, при нас се връща истинският, добре познат живот. Трябва да го възобновим оттам, където сме го оставили, и в нас се прокрадва ужасното чувство за необходимостта да продължим своето съществуване в скучния кръговрат на еднообразни привички, или безумното желание някоя сутрин да отворим очи и да видим, че докато сме лежали в мрака, за наша радост светът е бил прекроен в свят с нови форми и цветове за предметите, с нови тайни, свят, в който няма място за миналото или ако има, то не предизвиква у нас съзнателното усещане за неизпълнен дълг или съжаление, защото дори споменът за радостите е горчив и възпоменанията за насладите са мъчителни."

Много съжалявам за дъъъъъъъъъъъългия цитат. Който иска, да го прочете.

"Когато сме щастливи, ние сме добри, но когато сме добри, не винаги сме щастливи"

[stef00]

Книгата се казва Пътешествие под звездите на Филип Жак.Като цяло има много цитати които са ми любими но това най-ме радва- "Можех да си представя това приключение,но предпочетох да го изживея"

[Pesho0«●»♥™]

Книгата се казва Пътешествие под звездите на Филип Жак.Като цяло има много цитати които са ми любими но това най-ме радва- "Можех да си представя това приключение,но предпочетох да го изживея"

[granger]

Луд фен съм на О.Уайлд
"The only way to get rid of temptation is to yield to it."
The only thing worse than being talked about is not being talked about.

[forside1]

"Аз земното изгубих - спечелих небесата." Пейо Яворов