- Форум
- По малко от всичко
- Наука, Култура, Изкуство
- Любими цитати от книги
И смисълът на целия живот се опира на две думи: Чакай и се надявай
краят на Граф Монте Кристо
Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
Ох, имам много!! Повечето, които помня, са от Хари Потър, но като си спомня ще кажа и други.
"Щастието може да се намери, дори и в най-мрачните времена, ако някой си спомни, да включите светлината." - Албус Дъмбълдор, Хари Потър и Затворника от Азабан, J.K. Rowling.
"Ако искаш да разбереш какво представлява някой, гледай как се отнася към подчинените си, а не с равните нему." - Сириус Блек, Хари Потър и Огнения Бокал, J.K. Rownling.
"Разбира се, това се случва вътре в главата ти, Хари, но защо, за Бога, това трябва да означава, че не е реално" - Албус Дъмълдор, Хари Потър и Даровете на Смърта, J.K. Rowling
" Утре ще му мисля!" Скарлет от "Отнесени от вихъра";
" Скарлет: - Обичам те!
Рет: - Там ти е бедата! "
Последно редактирано от helinayhan : 12-25-2012 на 17:59
"Мнозина от нас понякога отварят очи на разсъмване след някоя от ония безсъници, пораждащи едва ли не копнеж към смъртта, или след изпълнени с ужас и нечестиви трепети нощи, когато сред мозъчните гънки вилнеят видения, по-страховити дори от действителността, гротескно отчетливи и ярки, придаващи дълговечна жизненост на готическото изкуство, което тъй силно привлича хората с болезнена чувствителност. Постепенно бледите пръсти на зората се прокрадват през сякаш потръпващи завеси. Безмълвни сенки, причудливи черни образи пропълзяват в ъглите на стаята и остават спотаени там. Отвън птиците започват да пърхат сред листата на дърветата, дочуват се стъпки на отиващи на работа хора, а също воят и стенанията на вятъра, който слиза от хълмовете и броди около смълчаната къща, сякаш се бои да не разбуди заспалите, макар че трябва да призове съня от неговата пурпурна пещера. Един след друг воалите на мрака се отмятат, предметите бавно, постепенно възстановяват своите предишни очертания и зората възвръща на света неговия предвечен вид. Избледнелите огледала възстановяват способността си да отразяват живота. Угасените свещи стоят там, където сме ги оставили, а до тях е опряна книгата с още недоразрязани страници, която сме чели, или увехналото цвете от снощния бал, или писмото, което не сме отворили поради някакви опасения, или пък сме препрочитали многократно. Освободен от призрачните сенки на нощта, при нас се връща истинският, добре познат живот. Трябва да го възобновим оттам, където сме го оставили, и в нас се прокрадва ужасното чувство за необходимостта да продължим своето съществуване в скучния кръговрат на еднообразни привички, или безумното желание някоя сутрин да отворим очи и да видим, че докато сме лежали в мрака, за наша радост светът е бил прекроен в свят с нови форми и цветове за предметите, с нови тайни, свят, в който няма място за миналото или ако има, то не предизвиква у нас съзнателното усещане за неизпълнен дълг или съжаление, защото дори споменът за радостите е горчив и възпоменанията за насладите са мъчителни."
Много съжалявам за дъъъъъъъъъъъългия цитат. Който иска, да го прочете.
"Когато сме щастливи, ние сме добри, но когато сме добри, не винаги сме щастливи"
Последно редактирано от Colouring : 12-26-2012 на 20:03
Книгата се казва Пътешествие под звездите на Филип Жак.Като цяло има много цитати които са ми любими но това най-ме радва- "Можех да си представя това приключение,но предпочетох да го изживея"
Луд фен съм на О.Уайлд
"The only way to get rid of temptation is to yield to it."
The only thing worse than being talked about is not being talked about.
maDamn
Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й. — Мъртвата зона
Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница. Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече. — Проклятието
"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
Александър Дюма-баща "Граф Монте Кристо"
Една книга на китайски да прочетете, то сигурен съм, ще публикувате цитат на китайски.
you're a wizard harry! xD
No! I'm just Harry!
http://static.fjcdn.com/large/pictur...1a_4792198.jpg
![]()
Нямаш право да избор дали да бъдеш наранен- сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.
- Джон Грийн
...а най-лошо е другари,да си свиня и да няма кой да ти забърка![]()
"Всеки от нас е отговорен за това, което чувства, ето защо не можем да виним другите за нищо" - 11 минути, Паулу Коелю
"Любовта ни свързваше, въпреки че живота ни тласкаше към все по-отдалечаващи се един от друг пътища" - Захир, Паулу Коелю
"Днес хората знаят цената на всичко, но не умеят да измерват истинската стойност" - Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд
"Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струва, че звучат добре!" - Птиците умират сами, Колийн Маккълоу
"В живота е ВАЖНО да се слага достоен завършек на нещата. Само тогава можем да продължим напред. Иначе остават думи, които е трябвало да кажем, но така и не сме казали и душата ни тегне от угризения." - Животът на Пи, Ян Мартел
Колко често в живота ни е случва така, че злото, от което най-много се опасяваме и което ни се струва най-голямото на света, щом ни сполети, се оказва всъщност единственото средство за спасението ни от злощастието, в което сме попаднали! - "Робинзон Крузо", Даниел Дефо
Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтите си.
"Алхимикът", Паулу Коелю
Знам, че беше отчаян. Това кара хората да вършат всевъзможни безумия.
"Сойка - присмехулка" /Трета книга от Игрите на глада/, Сюзан Колинс
Да се насиля да нарека с думи това, което изгубих? Но каква е ползата? Това нещо вече го няма. Няма го! Каквото съществуваше между нас, вече го няма!
"Сойка - присмехулка", Сюзан Колинс.
Ако човешкото сърце, когато се изкачва по стъпалата на любовта, понякога спира да си почива, то рядко спира, когато слиза по стръмното нанадолнище на омразата.
"Дядо Горио", Оноре дьо Балзак
"Хората изчезват, когато умрат. Техният глас, смях, топлина на дъха им. Тяхната плът. Евентуално костите им. Целият спомен за живота им прастава да съществува. Това е ужасно и така естествено. Все пак за някои има изключение от подобна анихилация. Защото те продължават да живеят в книгите, които са написали. Ние можем да ги открием. Техният хумор, тонът на гласа им, настроенията им. Чрез написаната дума те могат да ви ядосат или да ви направят щастливи. Могат да ви успокоят. Да ви объркат и смутят. Да ви променят. Могат да направят всичко това, въпреки че са мъртви. Като фосили, като вкаменелости или насекоми в кехлибар, като трупове, замръзнали в леда, онова, което според законите на природата би трябвало да изчезне и да си отиде, благодарение на чудото на мастилото и хартията е останало съхранено. И това ако не е магия!"
-Даян Сетърфийлд "Тринайсетата приказка"
"Животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш; но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и това е краят, това е смъртта" - "Бел ами" - Мопасан
-Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя. - Елин Пелин
-Освен ако някой като теб не се загрижи, не ни чака нищо добро, а само грижи.
-Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг...
има и още много хубави, за които се сещам, но не ми се търси ^^
nigga stole my bike
А цялата ми обич, вяра, радост,
предмет на тез очи и тяхна сладост,
е тя! Елена! Бяхме ний сгодени,
преди да видя Хермия. Замаян,
тогаз отблъснах любовта й, както
отблъсва здравата храна болник,
но днес отново, оздравял във миг,
добивам прежния си вкус към нея
и чувствам: тя ме прави да живея!
Уилиам Шекспир "Сън в лятна нощ"
Докато го четях точно този цитат, точно тази част ми хареса, особено последното изречение ...
" Лудите, лудите, те да са живи"
Иван Вазов "Под игото"
" Лудите, лудите, те да са живи"
Иван Вазов "Под игото"