Любими цитати от книги

[Gerincettto]

Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й. — Мъртвата зона

Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница. Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече. — Проклятието

"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
Александър Дюма-баща "Граф Монте Кристо"

[CoNviCt]

Една книга на китайски да прочетете, то сигурен съм, ще публикувате цитат на китайски.

[gugenceto2]

you're a wizard harry! xD

[SupremeFool]

Нямаш право да избор дали да бъдеш наранен- сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.
- Джон Грийн

[Delvecchio]

...а най-лошо е другари,да си свиня и да няма кой да ти забърка

[wasch0]

"Всеки от нас е отговорен за това, което чувства, ето защо не можем да виним другите за нищо" - 11 минути, Паулу Коелю

"Любовта ни свързваше, въпреки че живота ни тласкаше към все по-отдалечаващи се един от друг пътища" - Захир, Паулу Коелю

"Днес хората знаят цената на всичко, но не умеят да измерват истинската стойност" - Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд

"Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струва, че звучат добре!" - Птиците умират сами, Колийн Маккълоу

"В живота е ВАЖНО да се слага достоен завършек на нещата. Само тогава можем да продължим напред. Иначе остават думи, които е трябвало да кажем, но така и не сме казали и душата ни тегне от угризения." - Животът на Пи, Ян Мартел

[Amore-Mio*]

Една книга на китайски да прочетете, то сигурен съм, ще публикувате цитат на китайски.

Уча китайски.
Чела съм книги на китайски.
И каква беше връзката?

[Amore-Mio*]

Колко често в живота ни е случва така, че злото, от което най-много се опасяваме и което ни се струва най-голямото на света, щом ни сполети, се оказва всъщност единственото средство за спасението ни от злощастието, в което сме попаднали! - "Робинзон Крузо", Даниел Дефо

Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтите си.
"Алхимикът", Паулу Коелю

Знам, че беше отчаян. Това кара хората да вършат всевъзможни безумия.
"Сойка - присмехулка" /Трета книга от Игрите на глада/, Сюзан Колинс

Да се насиля да нарека с думи това, което изгубих? Но каква е ползата? Това нещо вече го няма. Няма го! Каквото съществуваше между нас, вече го няма!
"Сойка - присмехулка", Сюзан Колинс.

[Amore-Mio*]

Ако човешкото сърце, когато се изкачва по стъпалата на любовта, понякога спира да си почива, то рядко спира, когато слиза по стръмното нанадолнище на омразата.
"Дядо Горио", Оноре дьо Балзак

[lux_aeterna]

"Хората изчезват, когато умрат. Техният глас, смях, топлина на дъха им. Тяхната плът. Евентуално костите им. Целият спомен за живота им прастава да съществува. Това е ужасно и така естествено. Все пак за някои има изключение от подобна анихилация. Защото те продължават да живеят в книгите, които са написали. Ние можем да ги открием. Техният хумор, тонът на гласа им, настроенията им. Чрез написаната дума те могат да ви ядосат или да ви направят щастливи. Могат да ви успокоят. Да ви объркат и смутят. Да ви променят. Могат да направят всичко това, въпреки че са мъртви. Като фосили, като вкаменелости или насекоми в кехлибар, като трупове, замръзнали в леда, онова, което според законите на природата би трябвало да изчезне и да си отиде, благодарение на чудото на мастилото и хартията е останало съхранено. И това ако не е магия!"

-Даян Сетърфийлд "Тринайсетата приказка"

[Iva94]

"Животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш; но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и това е краят, това е смъртта" - "Бел ами" - Мопасан

[horacio]

-Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя. - Елин Пелин
-Освен ако някой като теб не се загрижи, не ни чака нищо добро, а само грижи.
-Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг...

има и още много хубави, за които се сещам, но не ми се търси ^^

[Ninitoo]

А цялата ми обич, вяра, радост,
предмет на тез очи и тяхна сладост,
е тя! Елена! Бяхме ний сгодени,
преди да видя Хермия. Замаян,
тогаз отблъснах любовта й, както
отблъсва здравата храна болник,
но днес отново, оздравял във миг,
добивам прежния си вкус към нея
и чувствам: тя ме прави да живея!

Уилиам Шекспир "Сън в лятна нощ"
Докато го четях точно този цитат, точно тази част ми хареса, особено последното изречение ...

[sttr12]

" Лудите, лудите, те да са живи"

Иван Вазов "Под игото"

[sttr12]

" Лудите, лудите, те да са живи"

Иван Вазов "Под игото"

[horacio]

[Supermassive____]

"Аз не отстъпвам, а само правя крачка назад, за да се засиля по-добре и свеждам глава, за да съборя противника. Така прави всеки разгневен овен."

[Stellichka]

"If we burn,you burn with us !"

[yakuza_]

"Муканина извади сиренясалата си патка и започна да друса Рада Госпожина, както турчин брат си в пиянска оргия". -"Под Игото" Hustler edition

[InspireMe]

"В края на краищата няма светлина без мрак, няма смелост без страх, няма близо без далече — нищо не може да съществува без своята противоположност."

"Писма до Клаудия", Хорхе Букай

" В света има много жени, с които можеш да спиш, но малко, с които можеш да разговаряш."

Ърнест Хемингуей

"Мястото си може да смениш, но времето никога. ....
Спомените бяха нейното време."

"Името" - Христо Карастоянов

[x7aZzy]

"Няма нареждане да се живее, другарю Марков! Виж, ако имаше нареждане... можеше и да се живее!"

Не е от книга, а от есе на Георги Марков.

[Pedigree]

„ Сексът не е за хора със скрупули. Сексът е обмяна на сокове, флуиди, слюнка, дъх и силни миризми, урина, семенна течност, лайна, пот, микроби, бактерии. Или не е. Ако е само нежност и небесна духовност, то тогава остава стерилна пародия на това, което би могъл да бъде. Едно нищо.”

Педро Хуан Гутиерес ("Мръсна хаванска трилогия")



"Аз го действам по-просто. Имам предвид по-просто за мене, а не за момичето, защото точно за нея всичко това не е толкова лесно. Аз правя всичко възможно, за да ме напусне тя. Започвам да играя ролята на негодник, което не е лесно, когато по душа не си такъв. Но ти искаш да излезеш от водата сух, не искаш да преживяваш разни сцени и изясняване на отношенията, дори може да си изпросиш някой шамар и всичко, което желаеш момичето да те разкара и колкото по-кратка се окаже фразата, толкова по-добре за тебе. Всъщност никога не е кратко. Винаги продължава дълго. По вина на госпожицата. Излишно е да споменавам, че шамари така и никога не ми се разминаха. Когато най-накрая осъзнаеше с какъв негодник си има работа, тя изригваше в неудържим водопад от обвинения, които ми разкриваха толкова странни черти от моето "аз", че ми беше невъзможно да разбера само едно - защо, гълъбче, толкова време се влачи с изрод като мене?
И знаете ли какво? Няма абсолютно никакъв смисъл да задавате подобен въпрос на разлютеното момиче. Отговорът винаги ще звучи така: "Мислех си, че мога да те направя по-добър!""

Юрий Винничук ("Пролетни игри в есенните градини")

[paradosou]

"Разтърсете света, променете облика му, занимавайте се с безумни дела, станете престъпник, ако трябва, но ЖИВЕЙТЕ!"
"Граф Монте Кристо", Александър Дюма

"Дон Жуан е красив в своята неустрашимост пред житейските изпитания. Той съвсем не е наконтен хубавец. Нито пък Херкулес. Той е строен като тореадор, почти хлапак. Подобно на тореадор се сражава с бика, но сам той не е бик. Ръцете му са нервни - изящни, но не изнежени. Постоянно се налага въпросът: мъж ли е той? Той би могъл да бъде танцьор. Неговата мъжественост се движи близо до границата с женствеността. За него тя не е нещо самопонятно, а е по-скоро някакво скъпоценно притежание, което няма защо да се замества например с войнишка поза. Но Дон Жуан трябва постоянно да защитава своята мъжественост, понеже тя е застрашена. Лицето му - какъвто и вид да има - се отличава с будния поглед на човек, над когото е надвиснала опасност.
Такива хора са склонни към радикализъм.
Що се отнася до неверността - най-популярния недостатък на всеки Дон Жуан - това означава следното: не заради новата страст той изоставя предишната; отблъсква го всичко, което не отговаря на истината. Той изоставя всяка жена не от любов към следващата, а от любов към нещо по-възвишено от жената - например геометрията. Неговата невярност произлиза не от някакъв прекалено мощен нагон, а от страха да не се самоизмами, да не изгуби себе си - това е будният страх от женственото у самия него.

Дон Жуан несъмнено е Нарцис. Всъщност той обича само себе си. Легендарното число на неговите любовници (1003) не действа отблъскващо само защото предизвиква смях, а буди смях, понеже се пресмята нещо там, където същността съвсем не е в бройката. Преведено в думи, това ще рече: Дон Жуан остава винаги сам.
Дон Жуан, който не убива, е немислим, дори в рамките на една комедия. Смъртоносното му е така присъщо, както детето на жената. Учудващото е, че сме склонни да не го виним и за убийствата му, за тях му държим по-малко сметка, отколкото на един генерал. А съвсем недребните му престъпления, за които би трябвало да го осъди всеки почтен съд (следователно и почитаемата публика), някак се изплъзват от нашето възмущение. Едва ли можем да си представим един Дон Жуан, който завършва дните си в затвора! Негов затвор е светът; или казано по друг начин: Дон Жуан ни е интересен само доколкото е в състояние да се измъкне от нашия упрек - като метеор, като сгромолясване мимо волята му, като сблъсък, чиито гибелни последици показват колко сме далеч от рая.

Ако живееше в наши дни, Дон Жуан (какъвто аз си го представям) би се занимавал навярно с ядрена физика: за да познае истината. Ала конфликтът му с женското начало, тоест с безусловния стремеж да се съхрани животът, би останал същият. И като атомен физик той рано или късно ще се изправи пред избора: смърт или капитулация - капитулация на онзи мъжки дух, който, останал самовластен, очевидно е готов да взриви мирозданието, щом придобие техническата възможност за това.

Зад всеки Дон Жуан дебне скуката, макар и прикрита умело от безразсъдна смелост. Това е скука, изпълнена не с прозевки, а с лудории - скука на духа, който жадува абсолютното, но се е убедил, че никога не ще може да го постигне. Накратко, това е великата скука на меланхолията, горестта на едно сърце, в което отмират желанията, тъй че единственото, което му остава, е остроумието. Един Дон Жуан без остроумие би се обесил.
Отчаян от невъзможността на своето съществование, при което тя се проявява не като метафизична гръмотевична буря, а като обикновена скука, сега вече самият Дон Жуан инсценира легендата за низвергването си в ада. Наистина той я показва като опера, като измама, чрез която иска да се спаси; представя я като изкуство, което само приема вид на нещо абсолютно; превръща я в поезия... Ала в последна сметка се оказва, че тази легенда, с която той се надсмива над целия свят, е всъщност само външен, зрим израз на неговия действителен, вътрешен и иначе невидим, безизходно истински край."

*последното е част от есе, умишлено не съм поместила всичко. Страхотно ми хареса, адски погълната бях докато го четох))

[cookie78]

~Вивиан е влюбена в теб - прошепна ми Педер.
- Наистина ли?
- Да. Наистина.
- Страхотно! Откъде знаеш?
- Преброих всички пъти, в които те погледна.
- Наистина ли?
- 68 пъти, Барнум...
- А теб не те ли погледна? - прошепнах аз.
- Само 42 пъти.Ти водиш, Барнум.
-Полубрат, Л.С. Кристенсен

[horacio]

Има само един грях и това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Няма по-жалка постъпка от кражбата. - Ловецът на хвърчила

Това е бедата на хората, които казват истината. Мислят си, че и другите са като тях. Из “Ловецът на хвърчила”

"Имаше едно време един невидим мъж... който страшно се беше уморил да бъде невидим... Всъщност, той не беше невидим наистина... Просто хората бяха свикнали да не го виждат... А ако никой не те вижда... теб има ли те въобще?" - Часът на чудовището

Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех. - Алхимикът

Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота. - Алхимикът