Любими цитати от книги

[AnarchyBoy]

"Еб*л съм му капаците, Скачай вътре пък каквото ще да става" - Лъжите на Локи Ламора <3

"You're a wizzard Harry!" - Harry Potter

[Flowerlight96]

Карай напред!С тежка стъпка,ако е необходимо или с лека,ако е възможно,обаче карай!Карай въпреки всички пречки и спечели борбата! -Коя борба? -Тази,която всеки е захванал,когато е станал човек!Карай все напред!-Дейвид Копърфийлд

[noworries]

Не бих казала любим цитат,но е последния,който ми се хареса:
"Попита ме нещо. И май ще трябва да ти отговоря. Не знам дали ще е хубаво, или не. Ти не си умен. Не знаеш какво искаш. Нямаш нужната бруталност. Оставяш се другите да те мачкат. Понякога ми се струва, че си слабак, който и на кучешко лайно не може да заприлича. Доволен ли си от този отговор? Тебе обичам повече. Винаги съм те обичал повече. Навярно не е добре да ти го казвам, но е така. Повече те обичам. Инак защо бих си давал труд да те нагрубявам?" Джон Стайнбек — "На изток от Рая"

[perry_the_platypus]

"Y'all smoke to enjoy it. I smoke to die." - Looking for Alaska

[Colouring]

„- За света аз не зная нищо.
- Началото на мъдростта, както се казва. Когато е на седемнадесет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнадесет.”
"Вино от глухарчета", Рей Бредбъри

„Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае. Тялото води самостоятелен живот. То живее единствено, за да се храни и да очаква нощта. То е по същността си създадено, за да живее през нощта. Ала какво да кажем за ума, който е рожба на слънцето и през хиляди часове от живота на човека трябва да бъде буден и нащрек? Нима може да се сравнява тялото, това жалко, себично творение на мрака, с цял един живот, озарен от слънце и интелект?”
"Вино от глухарчета", Рей Бредбъри
^Tолкова хубави цитати има от тази книга..

"Някой някъде отново трябваше да започне да спасява човешките ценности, да ги спасява и да ги съхранява — в книги, грамофонни плочи, в главите на хората, по какъвто и да било начин, стига те да се намират далеч от молците, от плесента, от ръждата, от гниенето и от хората с клечки кибрит в ръце."
"451 градуса по Фаренхайт" - Рей Бредбъри

“-За какво съм ти аз?
- За цял живот.
Отстрани погледнато,не беше голяма красавица.Но аз не я гледах отстрани.
А право в очите."
М.Шолохов/"Съдбата на човека"
/книгата не съм я чела, ей сега мернах само цитата и ми хареса, затова го поствам

[jumpin]

"Необходимо е обаче човек да умее добре да прикрива в себе си тази лисича природа и умело да се преструва,защото хората са толкова глупави и дотолкова са погълнати от текущите нужди,че който иска да мами,всякога ще намери някой,който да се остави да бъде измамен."

Николо Макиавели "Владетелят"

[benivasileva]

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си", помисли си той и ускори крачката, поглеждайки отново към слънцето.
"Алхимикът" Паулу Коельо

[AliceSw]

На ония, които бяха там и сега ги няма.
На тези, които бяха там и са живи и до днес.
На него. И най-вече на нея.

Цар Плъх - Джеймс Клавел

[maldini]

“And this I believe: that the free, exploring mind of the individual human is the most valuable thing in the world. And this I would fight for: the freedom of the mind to take any direction it wishes, undirected. And this I must fight against: any idea, religion, or government which limits or destroys the individual. This is what I am and what I am about.”

от "На Изток от Рая"

[...Rammstein...]

"Безумец бях, че в деня, когато реших да отмъстя, не си изтръгнах сърцето"

"Прощава ви се, но женското сърце е така създадено, че колкото и да е изсушено от предразсъдъците и изискванията на етикета, в него винаги остава едно плодоносно и засмяно кътче, отредено от бога за майчината любов. Прощава ви се..."

И двете са от "Граф Монте Кристо"

[nexttt]

Мъжете се правят на мъжкари, а са непохватни и плахи, докато момичетата са свенливи,схванати и комплексирани от мисълта да не ги помислят за нимфоманки.
'Любовта трае три години' Фредерик Бегбеде.

[fevoos]

войната е мир
свободата е робство
невежеството е сила

[Naive]

Ох, те са много по принцип, но сега ще споделя три:
1. https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.n...70508386_n.jpg
2. "От известно време насам животът ми се дели на преди и след тя да замине. Във втората половина са девет дни самота. Самота, която най-силно усещам в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Там е най-самотно. Светът си отдъхва след работа, а аз се задъхвам от отсъствието й. Сам като Снежния човек - бродя в мислите си, и няма подслон, и няма..."
3. "Качих се на самолета със свръхбагаж тъга."

[BloodyDreamer]

"The king, the priest, the rich man - who lives and who dies? Who will the swordsman obey? It's a riddle without an answer, or rather, too many answers. All depends on the man with the sword.'
'And yet he is no one,' Varys said. 'He has neither crown nor gold nor favor of the gods, only a piece of pointed steel.'
'That piece of steel is the power of life and death.'
'Just so ... yet if it is the swordsmen who rule us in truth, why we pretend our kings hold the power? Why should a strong man with a sword ever obey a child king like Joffrey, or a wine-sodden oaf like his farther?'
'Because these child kings and druken oafs can call other strong men, with other swords.'
'Then these other swordsmen have the true power. Or do they?Whence came their swords? Why do they obey?' Varys smiled. 'Some say knowledge is power. Some tell us that all power comes from the gods. Others say it derives from law. Yet that day on the steps of Baelor's Sept, our godly High Septon and the lawful Queen Regent and your ever-so-knowledgeable servant were as powerless as any cobbler or cooper in the crowd. Who truly killed Eddard Stark, do you think? Joffrey, who gave the command? Ser Ilyn Payne, who swung the sword? Or ... another?'
Tyrion cocked his head sideways. 'Did you mean to answer your damned riddle, or only to make my head ache worse?'
Varys smiled. 'Here, then. Power resides where men believe it resides. No more no less.'
'So power is a mummer's trick?'
'A shadow on the wall,' Varys murmured, 'yet shadows can kill. And ofttimes a very small man can cast a very large shadow.'"
-George Martin, A Clash of Kings

[Naive]

“I miss you deeply, unfathomably, senselessly, terribly.”

"Sometimes the sun shines and it still rains. The weather changes all the time. You can too."

"When you come out of the storm, you won’t be the same person who walked in. That’s what this storm’s all about."

"Stuff your eyes with wonder."

[benivasileva]

-От всички начини, които човек е измислил, за да си вреди, най-лошият е чрез любовта. Вечно страдаме заради някого. който не ни обича, заради някого, който ни е изоставил или не иска да ни остави. Ако сме сами, страдаме, защото никой не ни обича, ако сме женени, превръщаме брака в робство.Ужас!
"дневникът на един маг"-Паулу Коельо

[AliceSw]

В края на крайщата как да знаем, че 2 и 2 правят 4? Или, че силата на гравитацията работи? Или, че миналото е непроменимо? Ако както миналото, и външния свят съществува само в съзнанието, и ако самото съзнание може да бъде овладяно - тогава какво?

1984, Оруел

[Кал]

Who would bring light must endure burning.
(Който иска да донесе светлина, трябва да издържа на изгаряне. ... ух че многословно )

--David Zindell, Requiem for Homo Sapiens

[Кал]

" В света има много жени, с които можеш да спиш, но малко, с които можеш да разговаряш."

Ърнест Хемингуей

Това ме подсети за нещо на Лоис Макмастър Бюджолд, в една от книгите за Майлс Воркосиган. Когато негова приятелка си изясняваше отношенията с него, той обясни защо не е „прекрачвал границата“ така (по памет):

„Човек лесно си намира нова любов, трудно – стари приятели.“

... Бюджолд е по-яка от Хемингуей any day. :P

(Някой сеща ли се коя е книгата?)

[Colouring]

"Внезапно обаче се оказахме влюбени един в друг - безумно, недодялано, безсрамно, мъчително; бих добавил - безнадеждно, защото лудешкият ни стремеж към взаимно притежаване би се оказал утолен само ако всеки от нас би погълнал и усвоил всяка частица от тялото и душата на другия…"

[Кал]

И нещо весело:

… Веднъж Руфо донесе в къщи малко котенце. Още слепичко. Погали го между ушенцата и го мушна под възглавницата.
– Да си на топло – метна му и юргана той. После отиде в млекарницата и поиска прясно мляко.
– Добре – рече бабчето. (...) – Имаш ли пари?
Ех!
Ако беше сънувала какво я чака, бабчето нямаше да отиде на работа. Ей тъй: щеше да си лежи в леглото, завита през глава, и да не шава. Разбира се, можеше да стане за малко – колкото да превърти два пъти ключа на вратата и да го хвърли през прозореца, та да не се изкуши по някое време да излезе.
Но, горката, нищо не подозираше и остави дето отвори магазина точно в шест часа, ами отгоре на това сега се усмихваше на Руфо.
– Е, къде са парите? Или си ги загубил, а?
Руфо пристъпи към нея и без заобикалки попита може ли под възглавница да се държи слон. Да, да, слон. Бабчето примигна, погледна вентилатора над вратата и сниши глас.
– Не.
– А сляпо котенце?
– Да.
– Котенцето пари яде ли?
– Не.
– А мляко?
– Да.
– С лъжица ли?
– Не.
– С биберон?
– Да.
Руфо извади от джоба си червен биберон, помами с пръст бабчето да си подаде ухото и прошепна:
– Аз имам и биберон, и сляпо котенце. Значи какво ми трябва – мляко или пари?
– Мляко.
– Тогава за какво говорим?
Бабчето отново се втренчи във вентилатора, който се въртеше ту наляво, ту надясно (вероятно и той се беше объркал от въпросите на Руфо) и смънка:
– Наистина, за какво говорим?
И тъкмо да му подаде млякото, в магазина влезе една лелка, у която всичко беше закръглено, сякаш очертано с пергел. И думите също:
– Бутилчица прясно млечице, моля!
Бабчето не сваляше очи от вентилатора.
– Имате ли сляпо котенце? – тихо попита тя.
– Не.
– Тогава няма мляко!

(„Руфо, червенокосия“, Иван Мариновски)

[D_dimov]

Кал, това наистина е весело. Моят любим цитат от книга е :

"Просто ще повторя, което казах по-горе: той тръгна по този път само затова, защото по него време едничък този път го порази и му разкри отведнъж пълния идеал за изхода на душата му, която се стремеше от мрака към светлината. Прибавете също, че беше младеж донякъде вече от нашето последно време, тоест честен по природа, стремящ се към правдата, търсещ я и вярващ в нея, а повярвал, той искаше веднага, с всичката сила на душата си, активно да я осъществява, искаше незабавен подвиг с категоричното намерение да пожертвува всичко за този подвиг, дори живота си. Макар за нещастие тези младежи да не разбират, че да пожертвуваш живота си, е може би най-лесната от всички жертви в множество подобни случаи и че да пожертвуват например от буйната си младост пет-шест години за мъчно и тежко учение, за наука, макар само за да удесеторят в себе си силите за служене на същата тази правда и на същия подвиг, който са възлюбили и са решили да извършат — такава жертва на мнозина от тях почти никак не е по силите." ( за Алексей Карамазов) - "Братя Карамазови" Ф. Достоевски

[Кал]

Понеже съм на веселата вълна - нещо от John C. Wright, The Phoenix Exultant:

She said, “Look me right in the eye, and tell me you don’t love me, and I’ll go.”
He stared at her. “Miss, I do not love you.”
“Don’t give me that rot! I’m coming with you, and that’s final!”
“Daphne, you just said that if I said…”
“That doesn’t count! I said look me right in the eye! You were staring at my nose!”

[cookie78]

-Водка ли е?-попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
-Но моля ви, кралице-изхриптя той,-как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!

(Майстора и Маргарита, Михаил Булгаков)

[vampireladyaliss]

“I was dead until you found me, though I breathed. I was sightless, though I could see. And then you came...and I was awakened.”
― J.R. Ward, Lover Awakened

"Образованието...може да превърне агресията в жар, упоритостта - в обвързване, и променливостта - в страст. "
"Теория на хаоса", Джонатан Раб

" Можем да бъдем капитани на съдбата си, мислих си аз, но не и нейни господари. Или, както ми каза един стар инструктор по плаване, когато бях момче: "Времето Бог ти го праща, момчето ми. Какво ще направиш с него или какво то ще направи с теб, зависи от това колко добър моряк си."
"Златният бряг"- Нелсън Демил

"Понякога ще идвам във съня ти
като неочакван и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
да си мисля за живота прост..."
П. Яворов Това ми е едно от любимите стихотворения!