Любими цитати от книги

[benivasileva]

"Да научиш, не значи да знаеш, Има знаещи и учени-паметта създава едните, философията другите"
"Граф Монте Кристо"

[Colouring]

"Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим..."
"Птиците умират сами" - Колийн Маккълоу

" Можем да бъдем капитани на съдбата си, мислих си аз, но не и нейни господари. Или, както ми каза един стар инструктор по плаване, когато бях момче: "Времето Бог ти го праща, момчето ми. Какво ще направиш с него или какво то ще направи с теб, зависи от това колко добър моряк си."
"Златният бряг"- Нелсън Демил

[AliceSw]

"Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другия?
Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство.
Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най - малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?
Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го напуснеш заради това, което казва, че чувства?
Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите "много те обичам" е "аз също чувствам, че много ме обичаш".
Другото, което казваш - за демонстрирането на чувството, - според мен няма нищо общо със самото чувство."

Хорхе Букай - "Писма до Клаудия"


Не е истина, че човекът, който Ви обича не може да ви напусне! Може! Повярвайте! Може! Ще го направи рано или късно, осъзнавайки, че отношенията му с Вас не му носят радост и щастие, че отдавайки Ви се целият, готов е на всичко заради Вас и жертвайки много, за да бъде с Вас, не получава нищо в замяна, че Вие го разочаровате, че Вие, когато Ви е издигнал на пиедестал, не сте му подали ръка и не сте... го поставили заслужено на този пиедестал до Вас... А всъщност благодарение на него Вие стоите на този пиедестал... Той знае, че Вие нищо не трябва да му давате в замяна, че Вие не сте длъжен да го издигате до своето, създадено Ви от него, равнище, че Вие не сте длъжен да рискувате заради него дори най-малкото, затова за него такива отношения стават непоносими... Той ще Ви напусне тогава, когато разбере, че означава за Вас по-малко, отколкото Вие за него... Няма да Ви каже нищо, няма да Ви упрекне в нищо, Вие дори нищо няма да заподозрете... Та нали да се изисква или дори да се моли за взаимност, любов и разбиране е глупаво и нелепо... Той ще си отиде тихо, мълчаливо и най-страшното - внезапно... А още по-страшното е това, че такива хора никога не се връщат обратно.

Оскар Уайлд.

[Кал]

Благодаря за цитата от Букай. Веднага го препращам към нуждаещи се приятели.

[аспиринче]

"Нищо не може да изгори така, както студът" - Игра на тронове

"Страхът сече по-дълбоко от меча" - Игра на тронове

[benivasileva]

"Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен."

"Алхимикът"

[Starless]

“Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя.”


― John Green, The Fault in Our Stars

[AliceSw]

"Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина."

Из "Мъже" от Цвета Стоева

[Кал]

Един задочен диалог:

– Ех, тази истина... – тежко въздъхна старият шаман. – Колкото повече остарява човек, толкова пό му се струва, че истината за хората не е нищо друго освен гледната им точка за същността на нещата в отдалечеността на времето. Истината, драги Сонк, се преобразява заедно с растящото желание на хората да я открият. Тя винаги навлича нови премени, за да бъде в хармония с обновените представи за дълг, чест и достойнство... Истината много прилича на пречистващия тропически дъжд, дето се излива всеки ден по едно и също време на моя остров, Сонк. Тъкмо си решил, че си уловил в шепите си частица от него, и току забележиш, че водата се процежда между пръстите ти, но не се отчайваш, защото утре пак ще завали. Извечното желание на хората да уловят водата е родило бентовете, Сонк, а стремежът им към истината – философията. Но и водата, и същността на нещата постоянно ни се изплъзват, защото и те, и нашите представи за тях непрекъснато се обновяват. Философията не е нищо друго освен опит да построиш бент с надеждата да задържиш малко обновлението на нещата, за да можеш да ги опознаеш. Затова и Хераклит мъдро е рекъл: „Не може да се влезе два пъти в една и съща река!“.

В срещите с учениците си Стария отец често ги предупреждаваше за онова, което разглеждаше като фундаментална философска грешка на човека: възприемането на света като разграничен на индивидуални и отделни неща. На всичките си равнища, казваше той, от фотоните до философските фантазии и съзнанието на живите организми, действителността е течна и се лее навсякъде като огромна блестяща река. Глупаво и безплодно е да я разделяш на части и да я ограничаваш в категории, създадени от ума — това е все едно да се опитваш да уловиш лъч светлина в тъмна дървена кутия. Тази склонност за категоризиране е истинското падение на човека (...) безкрайното става крайно, доброто се противопоставя на злото, мислите закостеняват във вярвания, радостите и откритията се превръщат в ужасна убеденост, човек се отчуждава от онова, което възприема като други начини и други неща, и накрая разделя самия себе, тялото срещу душата. Според фравашите неразбирането на реалния свят е източник на всички страдания. То обвързва човешките същества с илюзията и ги кара да се вкопчват в живота не такъв, какъвто е, а какъвто им се иска да бъде. Тъй като винаги търсят смисъла, винаги се стремят да направят живота си безопасен и уютен, човешките същества не живеят истински.

Има и десерт :

– Не е достатъчно да търсиш истината, колкото и благородно да е това пътуване. Истината никога не е достатъчна, никога, никога! Ако станеш пилот, ако стигнеш до центъра на Вселената и зърнеш звездите и тайните истини, ако по някакво чудо видиш Вселената каквато е, това не е достатъчно. Трябва да успееш да кажеш „да“ на онова, което видиш. На всички истини. Независимо от страха или болката, да кажеш „да“. Що за човек би могъл да каже „да“ в лицето на истината? Така е, да: аз ще те науча на асаря. Всепотвърждаващият е човекът, който може да гледа злото, болестта, страданието, всичките най-ужасни въплъщения на Вечното Не, и да не полудее. Величавият дух е този, който може да утвърди истината на Вселената. (...) О, Данло, кой има волята да стане асаря?

[DeniStark]

“I am haunted by humans.”
― Markus Zusak, The Book Thief

[benivasileva]

"Ако продължаваш да си жив, то е, защото все още не си стигнал където трябва." - "Мактуб"

[Кал]

“ (...) It is the secret of my long life.”

Ah, thought Tiffany, and she leaned forward.

“The important thing,” said Miss Treason, “is to stay the passage of the wind. You should avoid rumbustious fruits and vegetables. Beans are the worst, take it from me.”

“I don’t think I understand—” Tiffany began.

“Try not to fart, in a nutshell.”

“In a nutshell I imagine it would be pretty unpleasant!” said Tiffany nervously. She couldn’t believe she was being told this.

“This is no joking matter,” said Miss Treason. “The human body only has so much air in it. You have to make it last. One plate of beans can take a year off your life. I have avoided rumbustiousness all my days. I am an old person and that means what I say is wisdom!” She gave the bewildered Tiffany a stern look. “Do you understand, child?”

Tiffany’s mind raced. Everything is a test! “No,” she said. “I’m not a child and that’s nonsense, not wisdom!”

The stern look cracked into a smile. “Yes,” said Miss Treason. “Total gibberish. But you’ve got to admit it’s a corker, all the same, right? You definitely believed it, just for a moment? The villagers did last year. You should have seen the way they walked about for a few weeks! The strained looks on their faces quite cheered me up!”

(The Wintersmith, Terry Pratchett)

[3oPuTy]

"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
- Стивън Кинг, "То"


"Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: "Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!" Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твои!"
- Джон Стайнбек, "За мишките и хората"


"Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо."
- Маргарет Мичъл, "Отнесени от вихъра"


"И тя беше силна, горда, красива, умна, никой не можеше да стъпи на малкото й пръстче, никой не можеше да я нарани. Tя никога не плачеше, беше недостижима, беше перфектна и в това беше проблемът...Силната жена е толкова отблъскваща за мъжа, колкото слабият мъж за жената."
- Й. Ламбрев, "Усещане за жена" (любим цитат, на който попаднах случайно преди време в нета)

[benivasileva]

"Момичетата мечтаят или да се омъжат, или да се влюбят нещастно."-Гордост и предразсъдаци
"У всекиго се крие склонност към някакво зло, таи се някакво природно несъвуршенство, което и най-високото образование не би могло да заличи"-Гордост и предразсъдаци
"Който е в безисходица не може да пилее време за превземки, присъщи на заможните"-Гордост и предразсъдаци

[benivasileva]

"Сега копнееше за любовта му-сега, когато нямаше надежда да я има. Искаше да получи вест от него, когато вероятността да ù пише бе напълно загубена. Уверена бе, че ще е щастлива с него, когато стана ясно, че никога не ще се видят" - Гордост и предразсъдаци

[Esicik]

"Листaтa шумолят под крaкaтa ми, докaто крaчa към къщи. Някои сa упорити, вкопчили сa се в клоните, но вятърът успявa дa обрули и тях. Един жълт лист се върти и тaнцувa към земятa точно пред мен.
Стрaнно, колко крaсивa може дa бъде смърттa. " чужди очи
"A според мен смърттa не ознaчaвa едонствено зaгубa. Нaпротив, тя е нещо, което присъствa осезaтелно. Крие се в прострaнството между пръстите. В спомените ти. Във всичко, което мислиш и кaзвaш, и чувствaш, и желaеш. Винaги е до теб. "
чужди очи

[benivasileva]

"Животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш; но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и това е краят, това е смъртта" - "Бел ами" - Мопасан

"Разбира се, че се случва вътре в главата ти, но защо това да означава, че не е истинско?" - "Хари Потър" - Албус Дъмбълдор

[SHPAIdURmeN]

" И Тошко взе, че пръдна"

[horacio]

"Понякога ще идвам във съня ти
като неочакван и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
да си мисля за живота прост..."
П. Яворов Това ми е едно от любимите стихотворения!

не е ли на никола вапцаров - прощално

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.



или се бъркам

[anonymous708973]

Мда, смятай колко й е любимо.

[blondeVIP]

"- Значи вярата е въпрос на случайност ?
- Едва ли. Вярата е универсална. Конкретните ни начини за нейното разбиране са условни. Едни се молят на Исус , други ходят в Мека ,
трети изучават елементарните частици. В края на краищата всички
просто търсим истината, която е по-голяма от нас.
На Лангдън му се искаше студентите му да могат да се изразяват тол-
кова ясно.
- Ами Бог ? – попита професорът. – Вярвате ли в Бог ?
Виктория дълго мълча.
- Науката ми показва, че Бог трябва да съществува. Разумът ми
твърди, че никога няма да разбера Бог. Сърцето ми казва, че не съм
създадена за това."
Шестото Клеймо, Дан Браун

"...беше много горда, за да покаже, че страда, много пламенна, за да се примири и много ревнива, за да му прости!"
Тютюн, Д. Димов

"Недей да съжаляваш мъртвите. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов."
Х. Потър 7

"Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко."
Лавина, Бл. Димитрова

[benivasileva]

"Словото, според скромното ми мнение, е нашият най-неизчерпаем източник на магии, защото може едновременно да нанася и лекува рани" - Хари Потър - реплика на Дъмбълдор

[AliceSw]

И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
...
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
...
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
„Стопанинът замина за Америка.“

[benivasileva]

Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължила дасъществувам. Акопък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея. Любовта ми към Линтон е като листака на гората. Времето ще я промени-много добре съзнавам това-тъй както зимата променя дърветата. Любовта ми към Хийтклиф наподобява вековечните скали под повърхността-извор намалка видима радост, но необходима. Нели, аз съм Хийтклиф! Той винаги е в мислите ми-не толкова като извор на радост, както и аз самата не винаги се радвам на себе си, а като част от самата мен. Затова да не си споменала вече за раздялата ни. Това е неосъществимо...

[YSMF]

Никога не забравяй какво си, защото светът бездруго няма да го забрави. Превърни го в своя сила. Така то никога няма да бъде твоята слабост. Бронирай се с него и то никога няма да те нарани.