Любими цитати от книги

[Кал]

За усмивка преди лека нощ:

– Е, какво беше това вчера? – поинтересува се Влад, а по ъгълчетата на устните му потрепваше усмивка.
Както всяка сутрин, двамата с Алекс седяха в кафенето на площада. По близката полянка тичаше драконът и, изпаднал в пролетна еуфория, береше маргаритки, лески и коренища с гигантските си лапи.
– Кое какво беше? – отвърна Алекс и сръбна от кафето си.
– Сещаш се – Влад се нахили. – Ти я отмъкна на коня си. В този свят това си е предложение за женитба.
Алекс въздъхна дълбоко. Облиза устни, стисна юмруци и посрещна проблема с достойнство.
– Влад, моето момче, когато мъжът и жената се обичат...
– Ако се каниш да ми четеш лекцията за птичките и пчеличките, искам да ти напомня, че съм на двайсет и шест години.
– Всъщност – призна Алекс – никога не съм знаел за какви птички и пчелички става въпрос. Искам да кажа, не съм биолог, но ако птичка и пчеличка... такова, ще настане генетичен хаос.

(Геновева Детелинова, „Приказка за магьосници, физици и дракон“)

[benivasileva]

"Коварството и насилието са оръжие с две остриета. Те нараняват по-тежко онизи, които прибягват до тяхната помощ, отколкото самите им неприятели." - Брулени Хълмове

[Кал]

– Хари… Що се грижиш за мен? Кажи де. Вече нема да те изтропам.

Хари се поколебава за миг. Не му се случва често.

– За да има смисъл.

– Къв смисъл?

– Смисъл да ме има.

Стеф гледа недоумяващо.

– Съществувам, за да правя каквото трябва – казва след миг забавяне Хари.

– Не сгрявам.

– Всичко се прави заради нещо друго, нали?

Стеф набръчква чело.

– Май да.

– Значи трябва да има едно нещо, заради което да е всичко друго. Най-важното от всичко… Трябва да го откриеш, и да правиш него – а ако те карат да правиш неща, дето му противоречат, да откажеш. Иначе се получава, че трябва да правиш каквото не трябва да правиш. И смисълът се изгубва.

Стеф известно време смила идеята. Май не му е по силите.

– Хари… Сичко ли е толкова гадно?

– Кое всичко?

– Светът. На никой за никой не му пука. Не те ли е шубе от куките, за кеф пречукваш кой щеш… Да не те бех срещнал, немаше да знам, че може иначе. И сега не разбирам що, нали нема вече да мога да се разплатя… Ама поне стоплям, че така е некак по-гот.

Хари мълчи и чопли някаква повредена джаджа. Измъква отвътре платка, ръгва парчета жици на разни места по нея и я закача към нов апарат-сбирщина. Стеф сигурно е много зле – струва му се, че ръцете на Хари се движат невъзможно бързо, направо се размазват пред очите му.

– Ако беше иначе, сега немаше да мра на бунището. Сигурно и ти немаше да си тук, де да те знам… А?

– Сигурно. Или пък нямаше да ме има, или щях да съм друг.

– Щеше да не си различен? Да си кат сички? – внезапно проумява Стеф. – Да не си един на милион?

– Може би.

Стеф мълчи малко. След това поглежда към Хари:

– Да питам нещо… ама нема да ми се хилиш… Идва веднъж в ТВУ-то некъв дъртак, с черна рокля, приказва, че кат умрем, после пак сме щели да се съживим. Щел да помага некъв, дето бил правил вече номера, и се кефел да помага. Ама не се знае кога ще дойде…

– Кой знае – внимателно казва Хари. – Може пък да има кой да помогне.

– Кой бе, ти ли? – захилва се Стеф. – Да не си ти оня? Колко пъти си мрел и си се съживявал?… Па може да е добре да пукна сега. Другите с джаджите всички ги пукясаха – значи номера да ги карат да правят квот си щат става. И скоро ще ги нахакат на всеки. Що иначе са ги измислили?

– Може и да не стане лесно. Компаниите ще се опъват, поне някои. Ще го забавят известно време.

– И после кво? Нема бегане ни от ТВУ-тата, ни по бунищата. Кат военен робот. С блокаж върху анализа на мотивите на задачата. – Стеф не е сигурен кво значи лафът, ама е засукан точно като целия номер с джаджите. – Сержанта натиска копчето, и прайш кво каже… Хич и не ща така. Кво ша прая, ако издрапам?

– Много хора се боят от това, Стеф. Някои имат много пари. Други са отлични спецове по нано. Сто на сто някой, сигурно повече от един, ще направи инакви джаджи. Дето да трепят тези, или да ги обезвреждат… Не се бой. Тази схватка е стара като света, победа в нея не е имало никога. И никога няма да има.

(Григор Гачев, „Бунището“)

[Yoo reTo G]

ot Malkiq princ e .

[Mirrela.]

Ах...
Аз... просто...не мога да живея повече със себе си. Завистта и злобата ме убиват бавно и мъчително...
.. Не съм сигурна от коя книга е.

[Mirrela.]

Ще постна и момент от една моя любима книга от детството, а именно "Пипи Дългото Чорапче"...
"-То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
- Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!"

[benivasileva]

"Прекарваш целия си живот, затворен в лабиринт, размишлявайки как един ден ще се измъкнеш и колко страхотно ще е навън, и представата за това бъдеще ти помага да продължиш напред, но така и никога не го правиш. Просто използваш бъдещето, за да избягаш от настоящето."

"Не разбираш ли кого обичаш, Шиши? Обичаш момичето, което те кара да се смееш, показва ти порно и пие вино с теб. А не тази луда мрачна идиотка."

И двете са от Къде си, Аляска?"

[horacio]

От всички неволи, които човек трябва да изтърпи, няма по-голяма от това просто да чакаш.

Халед Хосейни
“Хиляда сияйни слънца” (любимата ми книга. ох... <3)

Съзнание, измъчвано от съмнения, не може да се съсредоточи върху това как да постигне победа. Двама души са равни, и то наистина равни, само ако и двамата са в равна степен уверени.
"Мемоарите на една гейша"


"Всички знаем, че една зимна картина, когато дърветата са загърнати с дебели снежни шалове, е съвършено неузнаваема на пролет. Но никога не си бях помисляла, че подобно нещо е възможно да се случи и със самите нас. Когато за пръв път чух за случилото се със семейството ми, бях сякаш покрита със снежно одеяло. Но с времето ужасяващата студенина се бе стопила, за да разбули пейзаж, какъвто преди не бях виждала и в мечтите си. Не знам дали ме разбирате, но в навечерието на моя дебют съзнанието ми бе като градина, в която цветята едва започваха да покълват, тъй че не беше възможно да се каже как ще изглежда всичко в бъдеще. Преливах от вълнение, а в тази въображаема градина, точно в средата й, се възвисяваше статуя. Беше образът на гейшата, която исках да стана."

"Мемоарите на една гейша"

[AliceSw]

Обичах ви и сам не зная - може
да тлее в мен още любовта,
но нека тя не ви тревожи,
да ви печаля с нищо аз не ща...
Обичах ги безмълвно, безнадеждно,
от ревност мъчен, мъчен от тъга,
обичах ви тъй искрено, тъй нежно,
дано да ви обича някой друг така...

Пушкин "Обичах ви"

[x7aZzy]

Обичах ви и сам не зная - може
да тлее в мен още любовта,
но нека тя не ви тревожи,
да ви печаля с нищо аз не ща...
Обичах ги безмълвно, безнадеждно,
от ревност мъчен, мъчен от тъга,
обичах ви тъй искрено, тъй нежно,
дано да ви обича някой друг така...

Пушкин "Обичах ви"

Любимо.
Аз предпочитам обаче този превод -

Обичах Ви, навярно любовта ми
не е изтляла още, не съвсем,
но нека вече тя не ви тревожи -
не бих желал да страдате за мен.

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
измъчван ту от ревност, ту от страх,
обичах Ви тъй искрено, тъй нежно
Дай Боже, друг така да Ви обича Вас!

[Colouring]

"Много мъка има по тази земя, но трудно може да се намери по-голяма от тази, която изпитва жената, когато разбира, че любовта, която си изпитвал към нея, си отива. Е, не изведнъж, а постепенно, ден след ден, но безвъзвратно, като пясъка в пясъчния часовник."
- "Любовта трае 3 години" Фредерик Бегбеде

[benivasileva]

"Не можем да се родим, не можем да умрем. Както всяка енергия, ние само променяме формата, размерите и проявлението си. Когато пораснат хората забравят това."-Къде си, Аляска?

[benivasileva]

"Тази нощ луната се показва. Излязох да я гледам. Катереше се бавно към върховетена клоните. Така тиха.
Спомних си. Нощ след нощ нейната тишина ме успокояваше. Колко ужасяващо черни бяха нощите без нея. Но тя винаги се връщаше.
Тя беше единственият ми приятел през всички години с него.
И все още е.
Моето единствено успокоение."
-"Цялата истина в мен"-Джули Бери

[benivasileva]

"Не, това не беше смелост. Това беше избор. Моята смърт за твоя живот....И това е начин да се сложи край на мъките. Ако оцелееш, ще се ожениш....Ти трябваше да живееш, дори ако моето сърце трябваше да спре....А ти щеше да си мъртъв, преди слънцето да изгрее"- Цялата истина в мен

[benivasileva]

"Прелестните и очи бяха червени и подути от плач. Не знам защо изпитах толкова силно желание да направя нещо хубаво за нея. Скъсах най-червената ябълка и я поставих в скута и, където роклята и падаше между коленете. Тръгнах си. Чух как отхапа от ябълката."-Цялата истина в мен

[benivasileva]

"Да си тръгнеш. Какво спокойствие носи едно такова решение. Странно, нали? След агонията, идеята да си тръгнеш те вцепенява, Но след вцепенението започваш да мислиш ясно."- Цялата истина в мен

[Кал]

Worldwide Long Range Solutions Special Interest Group [ ¤ SIG AeR.WLRS 253787890.546]. Space Colonization Subgroup. Open discussion board.

Okay, so imagine we get past the next few rough decades and finally do what we should have back in TwenCen. Say we mine asteroids for platinum, discover the secrets of true nanotechnology, and set Von Neumann "sheep" grazing on the moon to produce boundless wealth. To listen to some of the rest of you, all our problems would then be over. The next step, star travel, and colonization of the galaxy, would be trivial.

But hold on! Even assuming we solve how to maintain long-lasting ecologies in space and get so wealthy the costs of star-flight aren't crippling, you've still got the problem of time.

I mean, most hypothetical designs show likely starships creeping along at no more than ten percent of the speed of light, a whole lot slower than those sci-fi cruisers we see zipping on three-vee. At such speeds it may take five, ten generations to reach a good colony site. Meanwhile, passengers will have to maintain villages and farms and cranky, claustrophobic grandkids, all inside their hollowed-out, spinning worldlets.

What kind of social engineering will that take? Do you know how to design a closed society that'd last so long without flying apart? Oh, I think it can be done. But don't pretend it'll be simple!

Nor will be solving the dilemma of gene pool isolation. In the arks and zoos right now, a lot of rescued species are dying off even though the microecologies are right, simply because too few individuals were included in the original mix. For a healthy gene pool you need diversity, variety, heterozygosity.

One thing's clear, no starship will make it carrying only one racial group. What'll be needed, frankly, are mongrels… people who've bred back and forth with just about everybody and seem to enjoy it. You know… like Californians.

Besides, it's as if they've been preparing themselves for it all along. Heck, picture if aliens ever landed in California. Instead of running away or even inquiring about the secrets of the universe, Californians would probably ask the BEMs if they had any new cuisine!

С поздрав към всички, които си мислят, че решението на сегашните каши е да избягаме сред звездите.

[Yanakiewa]

"... Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи.."
― Димитър Димов, Тютюн

"Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.”
― Димитър Талев, Железният светилник

Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост,тя е като водата за огъня.”
― Димитър Талев, Железният светилник

"Една война се печели преди да е започнала ! "
― , Сан Цу, Изкуството на войната

НАЙ НАЙ НАЙ-ЛЮБИМАТА МИ ФРАЗА Е "Грешна беше тая жена, но беше хубава"
― Йордан Йовков, Албена

"И из всех людей никого больше не любил я и не ненавидел, как её."
- Лев Николаевич Толстой, Война и мир.
(така превеждам.. "И от всички хора, никой не ме обичаше и не ме ненавиждаше, както нея.." мда на български не звучи много добре ;д)

"Он не понимал её, а только любил."
- Лев Николаевич Толстой, Война и мир
(превод : Той не я разбираше, а просто я обичаше")

Така виждам, че има доста хора които четат класическа литература и това е хубаво

[benivasileva]

"За мен е като утрото на нов ден. Да се събудя и да осъзная, че съм обичал само теб, през всички тези години, теб"- Цялата истина в мен

"Не, нямаше да бъда домашен любимец на някакви мъже, които изпитват потребност да докоснат жена, някаква жена, каквато и да е жена. Нямаше да позволя на някого да си мисли, че може да ме има, само защото някой друг ме е имал."- Цялата истина в мен

"Да си тръгнеш. Какво спокойствие носи едно такова решение. Странно, нали? След агонията, идеята да си тръгнеш те вцепенява. Но след вцепенението започваш да мислиш ясно"- Цялата истина в мен

"Виждах само теб. Ти беше потоп. Как съм могла да забравя? Ти беше силата, която спираше дъха ми"-Цялата истина в мен

[benivasileva]

"Връзките може да се невидими, но винаги ги има, скрити точно под повърхността"- "Шифърът на Леонардо"

[horacio]

[Danielee]

Тук има цитати дето не са точно така и авторите Браво на неграмотните

[Danielee]

Като например това 10-13-2013, 10:54 #100

Аватара на vampireladyaliss Регистриран на
Jun 2010



"Понякога ще идвам във съня ти
като неочакван и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
да си мисля за живота прост..."
П. Яворов Това ми е едно от любимите стихотворения! Това няма как да е така и да е на Яворов На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида. Никола Вапцаров !!!!

[Evjenq]

„Когато сме щастливи, ние винаги сме добри, но когато сме добри, невинаги сме щастливи.”
„Портретът на Дориан Грей“ Оскар Уайлд

„Имам чувството, че се намирам сред хора, които възнамеряват да живеят вечно. Поне така се държат. Треперят за имуществото си и нехаят за пропуснатия си живот.“
„Живот назаем“, Ерих Ремарк

„Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.”
„Любов“ Елиф Шафак

„Истината е, че не съм забравила Дарън. Въобразявах си, че името му вече ще се е заличило от паметта ми и няма да извиква никакъв спомен. Че ще трябва да положа усилие, за да се досетя кой беше той и дори тогава ще остана безразлична, хладна, незаинтересована. Вместо това почти не ми излиза от ума и дори най-мимолетната мисъл за него ме преизпълва със... хм, щастие. Чисто, неподправено щастие. Щастлива съм, че крачи някъде на този свят. Дори ако това някъде не е близо до мен.“
„Краят на играта“ Адел Паркс

[benivasileva]

"Зъбите ми тракаха. Ти се размърда и преди да разбера какво се опитваш да направиш, ти ме сгуши до себе си, ръката ти ме обгърна. Облегна лице на челото ми..." - "Цялата истина в мен"

"За мен е като утрото на нов ден. Да се събудя и да осъзная, че съм обичала само теб, през всички тези години, теб" - "Цялата истина в мен"