Любими цитати от книги

[skatew]

"Нашият вид, човешкият, е единственият съзидателен вид и той разполага само с едно творческо оръдие - ума и духа на отделния човек. Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек."

Джон Стайнбек "На изток от Рая"

[vanqq.h]

"Този грях - скъперничеството, по зараза от окъжающата среда вгнездява се почти от детски години, изсушава душата на младия човек, като го превръща в най-студен егоист, нищо нежно,нищо благородно не остава у него. Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника и определя отношенията му към окръжающите, никакво морално подбуждане не предшества, никакво разкаяние не последва действията му, насочени, без разбор на средствата, към добиване на изгоди. Даже тогава, когато тия действия влекат бедствие или позор за някого, и тогава вместо угризения егоистът скъперник сеща доволство, като че загуата на другите е негова печалба, нещастието на другите - негово щастие. Едно би смутило егоиста - да го надхитри някой. " А. Константинов

[Ouroboros]

Не жали мъртвите, жали живите, а най-вече тези, които живеят без любов.

[Кал]

skatew, цитатът от Стайнбек звучи хубаво, ама не е верен. Ето едно доказателство.

Един, който ме грабна мен току-що:

Веднъж се рових в архивата на един мой познат поет и намерих такава притча:

Първият казал: „За мен е щастие, когато имам много работа и много любов, и тогава работата ме тласка към любов, а любовта поражда жажда към работата“.

Вторият казал: „Глупости, за мен е щастие, когато нямам нито занятия, нито домашни, нито работа, нито отпуск, нито ваканция, а има само пролет, лято, есен, зима и мога да ги рисувам с бои и четки, и с резец, и с перо денонощно и без почивка“.

Третият казал: „За мен е щастие, когато мога да измислям и да захвърлям идеите с дузини, без да ме е грижа, че няма да бъдат осъществени“.

Четвъртият казал: „За мен е щастие, когато спасявам, помагам, до смърт се боря за правото дело, защитавам и правя подаръци“.

И само петият мълчал, защото се страхувал да си признае, че неговото щастие е да оглозга всичко онова, което измислят и създадат първите четирима.

Хора, запомнете: ако нещо във вашия живот не върви, значи край вас или у самите вас се е появил петият...

[nikito9898]

"Aimer, ce n'est pas se regarder l'un l'autre, c'est regarder ensemble dans la même direction."

[benivasileva]

"Aimer, ce n'est pas se regarder l'un l'autre, c'est regarder ensemble dans la même direction."

това от къде е?

[nikito9898]

това от къде е?

Le Petit Prince

[OnlyDreamsNow]

"Черното отива на всичко. Рано или късно".

Или, как Тери Пратчет е най-големия в кратките мисли от времето на Оскар Уайлд насам. *BOW*

[benivasileva]

"Толкова е трудно на останалите да ни покажат как всъщност изглеждаме, а за всеки от нас е толкова трудно да покаже на останалите какво чувства..... На някакво фундаментално ниво за всеки от нас е много трудно да разбере другите хора като човешки същества, каквито сме и ние. Боготворим ги идеализираме ги или ги отпъждаме и презираме, сякаш са животни" - "Хартиени градове"

[AliceSw]

"...Знам колко е ужасно да ти го кажа, но така усещам нещата. Това е най-лошото, което съм извършил в живота си, но не защото те нараних. Нараних те, Кейти, може би повече отколкото си мислиш. Но това не е най-голямата ми вина...Кейти, наистина исках да се оженя за теб. Това е единственото, което винаги съм искал. Няма прошка за този грях - че не направих това, което исках. За мен е толкова долно, необяснимо и абсурдно, като безумието, защото е нелепо и недостойно, само болка, и то пропиляна болка...Кейти, защо всички твърдят, че е лесно да правим онова, което искаме и че ни е нужна дисциплина, за да си налагаме ограничения? Най-трудното нещо на света е да направим онова, което искаме. То изисква най-голяма смелост. Онова, което наистина искаме. Така, както аз исках да се оженя за теб. То бе различно от желанието ми да преспя с някоя жена или да се напия, или да си видя името във вестниците. Тези неща дори не са желания, хората ги правят, за да избягат от желанията, защото когато наистина искаш нещо, поемаш огромна отговорност...

Айн Ранд - Изворът

[bilqnavod]

Казваш ми: “Тежък и мъчен човек!”
Вярно.Такъв съм. Не мисля да споря.
Но във живота - ни лесен , ни лек,
вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път и под път-
не хора, а ангели същи небесни!
Пълен със тях е и бъка светът
от лесните хора.

Tе, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене,
край нас и без да ги викаш.
Но в лесното само.
В минутата лека и в лекия час,
когато от тях нужда никаква нямаш
празни и леки, със дух- пушек лек-
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.

С най-мъчната дума, с най-лютия лек,
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тежък и мъчен човек,

ВЛУДЯВАТ МЕ ЛЕКИТЕ, ЛЕСНИТЕ ХОРА!

Д. Дамянов

[Кал]

Понеже днес е денят на героите, нещо по темата (сори за английския, но Earth не е бил превеждан на бг):

While it is romantic to imagine that tribal peoples—either ancient or in today's retreating rain forests—were at harmony with nature, living happy, egalitarian lives, current research shows this to be far from uniformly true, and more often just plain false. Despite a fervent desire to believe otherwise, evidence now reveals that members of nearly every "natural" society have committed depredations on their environment and each other. The harm they did was limited mostly by low technology and modest numbers.

The same goes for beating up on the human race as a whole. Oh, we have much to atone for, but the case isn't strengthened by exaggerations that are just plain wrong. Stephen Jay Gould has condemned "… as romantic twaddle the common litany that 'man alone kills for sport, but other animals [kill] only for food or in defense.'" Anyone who has watched a common housecat with a mouse—or stallions battling over dominance—knows that humans aren't so destructive because of anything fundamentally wrong about human nature. It's our power that amplifies the harm we do until it threatens the entire world.

My purpose in saying this isn't to insult other cultures or species. Rather, I am trying to argue that the problems we face are deep-seated, with a long history. The irony of these myths of the noble tribesman, or noble animal, is that they are most fervently held by pampered Westerners whose well-cushioned culture is the first ever to feel comfortable enough to promote a new tradition of self-criticism. And it is this very habit of criticism —even self-reproach—that makes ours the first human society with a chance to avoid the mistakes of our ancestors.

Indeed, the race between our growing awareness and the momentum of our greed may make the next half century the greatest dramatic interlude of all time.

In that vein, I might have written a purely cautionary tale, like John Brunner's novel The Sheep Look Up, which depicts Earth's environmental collapse with terrifying vividness. But tales of unalloyed doom have never seemed realistic to me. Like the mechanistic scenarios of Marxism, they seem to assume people will be too stupid to notice looming calamities or try to prevent them.

Instead, I see all around me millions of people who actively worry about dangers and trends… even something as far away as a patch of missing gas over the south pole. Countless people write letters and march to save species of no possible benefit to themselves.

Oh, surely, a good dose of guilt now and then can help motivate us to do better. But I see nothing useful coming out of looking backward for salvation or modeling ourselves after ancient tribes. We are the generation—here and now—that must pick up a truly daunting burden, to tend and keep a planetary oasis, in all its delicacy and diversity, for future millennia and beyond. Those who claim to find answers to such complex dilemmas in the sagas of olden days only trivialize the awesome magnitude of our task.

[cherry12]

Девойче,моля те изяж си дипломата ЗА СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ !!! Така веднага ще се аргументирам : това стихотворение не е написано от Пейо Яворов,а от Никола Вапцаров ... ! Стихотворението се казва "Прощално" и е написана 2 часа преди да разстрелят Вапцаров.То е посветено на съпругата му,заедно с това стихотворение е написано и "Борбата е безмилостно жестока".Така,че когато искаш и ти да се включиш в подобна тема,първо провери цитатът дали е верен,авторът кой е,защото не всичко може да се помни !!!

[Stella_SN]

За да вярваш в другаря — опознай го най-пълно. От познанството възниква доверие; от доверието — любов, която ни разполага да не се жалим за него. - Борис Дрангов "Помни войната"

[Stella_SN]

Любимо.
Аз предпочитам обаче този превод -

Обичах Ви, навярно любовта ми
не е изтляла още, не съвсем,
но нека вече тя не ви тревожи -
не бих желал да страдате за мен.

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
измъчван ту от ревност, ту от страх,
обичах Ви тъй искрено, тъй нежно
Дай Боже, друг така да Ви обича Вас!

Първите ми крачки в руския бяха с това стихотворение. Уникално!

[Wwwooow]

,,Той просто се бе появил съвсем изневиделица,
като буреносен облак, който те дебне да излезеш навън без палто или чадър
и тогава се изсипва върху теб, за да те измокри до кости.'' - ,,Момиченцето на Адел'' на Дороти Кумсън



,,Човек не разбира колко дълъг период от време е ,,НИКОГА'', докато не стане твърде късно. ''

[dimitar_ak]

Теория на Любо за живота и гаджетата.
“Човек активно живее след като навърши 20 години, когато излезе от казармата. Тогава се ходеше две години в казармата. Значи до 60 години човек има 40 години чисто време да ходи/движи, чука, думка жени, девойки и всякакъв хубав свят. Значи, за да не е разпилян мъжът, трябва да си има строго изработена система. Както викаше взводният “до клозета да идеш да пикаш, войника требе под строй да го прави”.
Та значи: взимаме тези 40 години и ги раздробяваме на месеци, стават 480 месеца. Дробиш ги на седмици и се получава 1920 седмици. (Колко малко!!!)
Средно трябва да се правят по 2 сексуални срещи на седмица-получава се 3840 пъти (тека, оргазма, чукания и т.н.).
За да има една връзка истинска стойност, Любо беше изчислил – никой не знае как, че му трябват 30 пъти осъществяване на полова близост. Какъв израз – “полова близост”. Обичаше ги нашия тия лафове. След трийсетия път се получавало виждаш ли, лека умора в отношенията, привикване и настъпвала скучна сивота. (Скучна самота-еле израз). Сивотата във всеки случай действително едва ли е радостна и весела. Та като се направят 30 контакта, може и за 2– 3 месеца да стане това, трябва да се мине към друг обект. Защото истинските мъже са малко и бог ни е пратил тук на земята да ощастливим много жени. Та тия 30 пъти, като ги разделиш на ония пъти от общата бройка, се получава, че за 40 години един мъж е длъжен да ощастливи 128 добри девойки. Което автоматично прави 3, 2 обекта на година. И трябва да се търсят тези красиви, нежни девойки, за да изживеят красивите мигове на любовта.

Допълнение към теорията
(пак на Любо)
В София живеят над 100 000 хубави жени между 20 и 55 години.
Половината да не те харесват, пак остават 50 000. От тях 30 000 са заети, не се получава или се разминавате във времето. От останалите 20 000 половината те харесват, но не дотам, че да залетят към теб. Остават 10 000. От тях да вземем половината – 5000. Тях обаче, на теб не ти е кеф, да ги търсиш. Е, пак остават 2500, които вече са твоите гаджета. От тях 1000 ще са типажа, дето веднага ще прехвръкне искрата. Пак да ги делим на две поради непредвидени обстоятелства, остават 500. А петстотин, за да ги уважиш ще ти трябват 100 години.
Край на теорията.

Теория на Любо, защо Богинята Кали има осем ръце и как се става педераст (дословен монолог)
“Значи, това момиче от Пазарджик ме светна. Какви ръце имаше, не знам. Като богинята Кали. Направо ми се видеха осем. С едната пипа корема с другата ти гали подкурието, с третата гърба, а с четвъртата се плъзга към дупето. А– ха да ми направи “три до дупка”. А и като задейства и с уста, направо не знаех с какво ме докосва и къде. Е, в тоя момент, братко, ако некой искаше да ме отпори отзад, щех да му дам. Така ме отпусна, че си разтворих всички дупки. Ей, пичове да знаете, така се става педераст. Сигурно обратните са били големи ебачи в началото. Направо ви казвам – бех си обърнал резбата и т`ва е.
Извод 1 – Всяка жена в даден един момент е непредвидима и може да те сбърка.
Извод 2 – Много педерасти, преди да станат такива, са били страшни ебачи и дори многото жени са ги разглезили. Омръзнало им е да го правят с жени. Опитали са с мъже. Харесало им е и са продължили. Може и да са прави. Аз, Любо, като направя 500 жени, ще опитам и с мъж”.
Край на теорията.

От "Коньовица, квартал по поръчка"

[Supermassive____]

"Ако не обичате себе си, не можете да обичате и другите и няма да можете да гледате как те получават обич. Ако не се отнасяте към себе си приветливо, вие ще се възмущавате от хората, които са приветливи към околните. Ако не можете да обичате себе си, за вас е много болезнено да обичате и някой друг и само на моменти това ще ви е приятно. С други думи, любовта към околните и отношението ви към самия вас е собствената ви доза от вашето лекарство, което давате едновременно на себе си и на другите"

Място за душата - Гари Зукав.

[Кал]

‘A pointless, senseless death.’

‘They’re all pointless and senseless, friend. Until the living carve meaning out of them. What are you going to carve, Gruntle, out of Harllo’s death? Take my advice, an empty cave offers no comfort.’

‘I ain’t looking for comfort.’

‘You’d better. No other goal is worthwhile, and I should know. Harllo was my friend as well. From the way those Grey Swords who found us described it, you were down, and he did what a friend’s supposed to do – he defended you. Stood over you and took the blows. And was killed. But he did what he wanted – he saved your hide. And is this his reward, Gruntle? You want to look his ghost in the eye and tell him it wasn’t worth it?’

‘He should never have done it.’

‘That’s not the point, is it?’

(Стивън Ериксън в Memories of Ice)

[Кал]

Дълго, но от сърце:

Pearl shrugged. ‘I have no idea. But I have a few theories.’

‘Of course you do,’ she snapped. ‘Like all men—you hate to say you don’t know and leave it at that. You have an answer to every question, and if you don’t you make one up.’

‘An outrageous accusation, my dear. It is not a matter of making up answers, it is rather an exercise in conjecture. There is a difference—’

‘That’s what you say, not what I have to listen to. All the time. Endless words. Does a man even exist who believes there can be too many words?’

‘I don’t know,’ Pearl replied.

After a moment she shot him a glare, but he was studiously staring ahead.

(...)

‘What do you make of that night sky, Pearl? I do not recognize the constellations…nor have I ever before seen those glowing swirls in any night sky I’ve looked at.’

He grunted. ‘That’s a foreign sky—as foreign as can be. A hole leading into alien realms, countless strange worlds filled with creatures unimaginable—’

‘You really don’t know, do you?’

‘Of course I don’t!’ he snapped.

‘Then why didn’t you just say so?’

‘It was more fun conjecturing creatively, of course. How can a man be the object of a woman’s interest if he’s always confessing his ignorance?’

‘You want me to be interested in you? Why didn’t you say so? Now I will hang on your every word, of course. Shall I gaze adoringly into your eyes as well?’

He swung on her a glum look. ‘Men really have no chance, do they?’

(...)

Lostara looked downward, then snapped her head up and closed her eyes, fighting vertigo. Through gritted teeth she asked, ‘How much farther do we sink, do you think?’

‘I don’t know.’

‘You could’ve given a better answer than that!’

(...)

‘Pearl, do you know precisely where we are?’

He shrugged. ‘First things first, lass. I’d appreciate it if you allowed me to savour my merciful moment. Ah! Here’s the spot, Olar Shayn!’

(...) She opened her eyes and studied him where he crouched anchoring stones around the undead warrior’s severed head. ‘You don’t know where we are, do you?’

He smiled. ‘Is this a time, do you think, for some creative conjecture?’

Thoughts of murder flashed through her, not for the first time.

(Steven Erikson в House of Chains)

[Мартин Гарчев]

you're a wizard harry! xD

No! I'm just Harry!
http://static.fjcdn.com/large/pictur...1a_4792198.jpg

[lovelemons97]

"А пък на мен мажете ми харесваха.Имаше нещо привлекателно в тях, въпреки всичките им ругатни, пиенето, комара и дъвченето на тютюн;колкото и неприятни да бяха, у тях имаше нещо, което ми харесваше.Те не бяха...
-Лицемери." To kill a mockingbird

[tireheb]

but I was not sorry, for I had hated the antique castle and the trees. Now I ride with the mocking and friendly ghouls on the night-wind, and play by day amongst the catacombs of Nephren-Ka in the sealed and unknown valley of Hadoth by the Nile. I know that light is not for me, save that of the moon over the rock tombs of Neb, nor any gaiety save the unnamed feasts of Nitokris beneath the Great Pyramid; yet in my new wildness and freedom I almost welcome the bitterness of alienage.

[Кал]

Лъвкрафт?

[skate]

What is that feeling when you're driving away from people and they recede on the plain till you see their specks dispersing? - it's the too-huge world vaulting us, and it's good-bye. But we lean forward to the next crazy venture beneath the skies