Любими цитати от книги

[tireheb]

.

[tireheb]

Лъвкрафт?

лъвкрафт

[Кал]

Не го бях чел, но си представях, че звучи точно така.

[res5ect111]

хмммммм


нямам си

---

авточасти авточасти втора употреба

[Claudia.]

"Notre corps et notre ésprit allaient s'habituer à ces poisons, à tel point qu'n jour nous ne réagirions plus quand les choses terribles arriveraient. Nous ne réagirions plus à nos vies. La tristesse et l'ennui ne seraient plus ni tristes ni ennuyeux, ils seraient notre normalité, notre quotidien."

Le Club des Inadaptés, Martin Page

[Rafa7a]

“That didn't happen, of course. Things never happened the way I imagined them.”
― John Green, Looking for Alaska

“How will I ever get out of this labyrinth!" to a margin note written in her loop-heavy cursive: Straight & Fast.”
― John Green, Looking for Alaska

“Last words are always harder to remember when no one knows that someone's about to die.”
― John Green, Looking for Alaska

“I may die young, but at least I'll die smart.”
― John Green, Looking for Alaska

“You smoke to enjoy it, I smoke to die.”
― John Green, Looking for Alaska

“What a treacherous thing to believe that a person is more than a person.”
― John Green, Paper Towns

“The town was paper, but the memories were not.”
― John Green, Paper Towns

“You will go to paper towns and you will never come back!”
― John Green, Paper Towns

“She loved mysteries so much that she became one.”
― John Green, Paper Towns

“A paper town for a paper girl.”
― John Green, Paper Towns

“As he read, I fell in love the way you fall asleep: slowly, and then all at once.”
― John Green, The Fault in Our Stars

“My thoughts are stars I cannot fathom into constellations.”
― John Green, The Fault in Our Stars

“You don't get to choose if you get hurt in this world...but you do have some say in who hurts you. I like my choices.”
― John Green, The Fault in Our Stars

“Some infinities are bigger than other infinities.”
― John Green, The Fault in Our Stars

“It's a metaphor, see: You put the killing thing right between your teeth, but you don't give it the power to do its killing.”
― John Green, The Fault in Our Stars

[Кал]

The baby regarded Mike gravely as she discoursed to it about a poor drowned woofum-wuffums, and did the bad man treat it badly, then. The baby belched eloquently.
“He belches in English!” I remarked.
“Did it have the windy ripples?” cooed Mike. “Give us a kiss, honey lamb.”
The baby immediately flung its little arms around her neck and planted a whopper on her mouth.
“Wow!” said Mike when she got her breath. “Shorty, could you take lessons!”
“Lessons my eye,” I said jealously. “Mike, that’s no baby, that’s some old guy in his second childhood.”

(Theodore Sturgeon, "Brat")

[dreamwalker]

''THE THEORY AND PRACTICE OF OLIGARCHICAL COLLECTIVISM''

[anonymous908491]

„Ако котките изглеждаха като жаби, щяхме да осъзнаем какви жестоки малки копелета са. Стил. Това е, което се помни”.

[Кал]

‘I wish it wasn’t you doing this, Tiff. You’re not sixteen yet and I see you running around nursing people and bandaging people and who knows what chores. You shouldn’t have to be doing all of that.’

‘Yes, I know,’ said Tiffany.

‘Why? ’ he asked again.

‘Because other people don’t, or won’t, or can’t, that’s why.’

‘But it’s not your business, is it?’

‘I make it my business. I’m a witch. It’s what we do. When it’s nobody else’s business, it’s my business,’ Tiffany said quickly.

‘Yes, but we all thought it was going to be about whizzing around on brooms and suchlike, not cutting old ladies’ toenails for them.’

‘But people don’t understand what’s needed,’ said Tiffany. ‘It’s not that they are bad; it’s just that they don’t think. Take old Mrs Stocking, who’s got nothing in the world except her cat and a whole lot of arthritis. People were getting her a bite to eat often enough, that is true, but no one was noticing that her toenails were so long they were tangling up inside her boots and so she’d not been able to take them off for a year! People around here are OK when it comes to food and the occasional bunch of flowers, but they are not around when things get a little on the messy side. Witches notice these things. Oh, there’s a certain amount of whizzing about, that’s true enough, but mostly it’s only to get quickly to somewhere there is a mess.’

Her father shook his head. ‘And you like doing this?’

‘Yes.’

‘Why?’

Tiffany had to think about this, her father’s eyes never leaving her face. ‘Well, Dad, you know how Granny Aching always used to say, “Feed them as is hungry, clothe them as is naked, and speak up for them as has no voices”? Well, I reckon there is room in there for “Grasp for them as can’t bend, reach for them as can’t stretch, wipe for them as can’t twist”, don’t you? And because sometimes you get a good day that makes up for all the bad days and, just for a moment, you hear the world turning,’ said Tiffany. ‘I can’t put it any other way.’

Her father looked at her with a kind of proud puzzlement. ‘And you think that’s worth it, do you?’

‘Yes, Dad!’

‘Then I am proud of you, jiggit, you are doing a man’s job!’

He’d used the pet name only the family knew, and so she kissed him politely and did not tell him that he was unlikely to see a man doing the job that she did.

(Terry Pratchett, I Shall Wear Midnight)

Тери, помним те.

[Кал]

i can’t help thinking that ‘getting a life’ is something only a complete idiot could believe. like you can just drive to a store and get a life. see it in its shiny box and look inside the plastic window and catch a glimpse of yourself in a new life and say, ‘wow, i look much happier - i think this is the life i need to get!’ take it to the counter, ring it up, put it on your credit card. if getting a life was that easy, we’d be one blissed-out race. but we’re not. so it’s like, mom, your life isn’t out there waiting, so don’t think all you have to do is find it and get it. no, your life is right here. and, yeah, it sucks. lives usually do. so if you want things to change, you don’t need to get a life. you need to get off your ass.

(John Green and David Levithan, Will Grayson, Will Grayson)

[Corb1225]

"Колкото по-глупаво, толкова по-ясно. Глупостта е кратка и не хитрува, а умът шикалкави и се крие. Умът е подлец, а глупостта — открита и честна." - Иван Карамазов ("Братя Карамазови", Достоевски)

[dreamwalker]

В пълно мълчание всички устремиха очи към бялата фигура на стъпалата на олтара. Монтанели заговори бавно и спокойно:
— В евангелието на св. Йоана е писано. „И така възлюби бог света, че отдаде своя син единороден, за да бъде светът спасен чрез него“. Днес е празник на тялото и кръвта на спасителя, който беше разпнат за вашето спасение, агнеца божи, който пое греховете на света, сина господен, който умря за вашите прегрешения. И вие се събрахте тук в тържествено, празнично облекло, за да вкусите от жертвата, принесена заради вас, и да отправите благодарност за тази велика милост. И аз знам, че тази сутрин, когато сте идвали на пир, да вкусите от тялото на спасителя, сърцата ви са били изпълнени с радост, когато сте си спомнили страданието на богасин, който умря за вашето спасение.
Но кажете ми, кой от вас помисли за другото страдание — за страданието на богаотец, който остави своя син да бъде разпнат? Кой от вас си спомни за мъката на бащата, когато той се наведе от своя небесен трон, за да види Голгота?
Аз ви наблюдавах днес, о, хора, когато вървяхте в редовете на тържествената процесия, и видях как вашите сърца се радват за опрощението на греховете ви, как ликувате за своето спасение. И ето аз ви моля да помислите — с цената на какво е купено вашето спасение. Скъпо е купено то, по-скъпо от рубина, купено е с цената на кръвта.
През редиците на слушателите премина вълнение. Свещениците в олтара се наклониха напред и зашушукаха. Но проповедникът продължи да говори и те замълчаха.
— И ето затова ви говоря днес. Говоря ви, защото аз гледах вашата немощ и вашата мъка, и малките деца край краката ви. И сърцето ми се изпълни от състрадание към тях. защото те трябва да умрат. После аз погледнах в очите на любимия ми син и видях в тях изкуплението чрез кръвта. А аз отминах по своя път и го оставих на съдбата му.
Това е опрощението на греховете. Той умря за вас и тъмнината го погълна. Той е мъртъв и няма да възкръсне. Той е мъртъв и аз нямам син. О, момчето ми, момчето ми!
Гласът на кардинала замря в дълъг, приличен на вопъл вик и гласовете на ужасените хора му отговориха като ехо. Всички духовници бяха станали от местата си, а почетните дякони се спуснаха напред, за да хванат ръката на проповедника. Но той я отдръпна, обърна се към тях внезапно и ги погледна с очите на разярен звяр.
— Какво е това? Не ви ли стига тази кръв? Почакайте да дойде и вашият ред, чакали! И вие ще се наситите!
Те се оттеглиха и се събраха един до друг, дишайки тежко и силно, а лицата им бяха станали тебеширено бели. Монтанели се обърна пак към хората в храма, а те се люлееха и вълнуваха пред него като житна нива пред ураган.
— Вие го убихте! Вие го убихте! И аз допуснах това, защото не исках вашата смърт. А сега, когато идвате при мене с лъжливите си хвалебствия и нечестиви молитви, аз се разкайвам, разкайвам се, че постъпих така! По-добре да бяхте загинали вие от вашите пороци в бездънния ад на вечните мъки, а той да беше жив. Струват ли толкова вашите почернели от чума души, та да се плати такава цена за тях? Но вече е късно… много късно! Аз крещя, но той не ме чува, удрям по гроба му, но той няма да се събуди. Стоя сам, сред пустиня, и гледам наоколо — от напоената с кръв земя, където е погребан къс от сърцето ми, до пустите и страшни небеса, които останаха за мене, нещастния. Аз се отказах от него, о, поколение от усойници, аз се отказах от него заради вас!
Вземете тогава това спасение, щом е ваше! Аз ви го захвърлям, както се захвърля кокал на глутница ръмжащи псета! Вие сте си платили за този пир! Елате тогава и яжте до насита, людоеди, кръвопийци — зверове, които се хранят с мърша! Вижте как от олтара тече пенливата, топла кръв от сърцето на моя любим — кръвта, която беше пролята за вас! Търкаляйте се, лочете, боядисайте лицата си червени с нея! Грабете, бийте се за тялото, изяжте го и ме оставете на мира! Това тяло беше пожертвувано за нас — вижте го как е изранено и кърваво, а в него все още пулсира мъченическият живот, то все още трепери от страшната смъртна агония. Вземете го, християни, и яжте!
Той бе грабнал свещеното слънце с причастието и го бе вдигнал над главата си, а сега го захвърли с трясък на пода. Металът иззвънтя, като се удари в каменната настилка, духовниците се спуснаха вкупом напред и двадесет ръце едновременно заловиха безумеца.
И едва тогава мълчанието в храма се разкъса в диви, истерични викове. Като събаряха столове и скамейки, удряха по вратите, блъскаха се и в бързината свличаха завеси и гирлянди, разплаканите хора се изляха на улицата като буен порой.

"Стършел", Етел Лилиан Войнич

[inewton]

"Стопанинът пък, старият козел,
наскоро пак се влюбил, та си взел
невяста осемнадесетгодишна —
игрива, млада, сочна като вишна,
и като в клетка я държал сега
от страх да не осъмне със рога."

"Кентърбърийски разкази", Дж. Чосър

[dreamwalker]

"Стопанинът пък, старият козел,
наскоро пак се влюбил, та си взел
невяста осемнадесетгодишна —
игрива, млада, сочна като вишна,
и като в клетка я държал сега
от страх да не осъмне със рога."

"Кентърбърийски разкази", Дж. Чосър

Ахахахаха. Колко съм се смяла на кентърбърийските разкази.

Особено онези с школарите са епични.

[inewton]

Ахахахаха. Колко съм се смяла на кентърбърийските разкази.

Особено онези с школарите са епични.

Три пъти съм ги чел и трите пъти съм се смял . Мисля, че не е на добре.



"На съд печален тръгвайте след мен!
На дрязгите ви дойде мирен край,
но в облаци е идващият ден,
защото досега светът не знай
любов по-чиста и съдба по-клета
от тези на Ромео и Жулиета!"

"Ромео и Жулиета", У. Шекспир

[dimov_hristo]

"Не ме е страх от самотата, по-страшни са хората, които могат да ти я причинят с присъствието си."
Цитат на Радослав Гизгинджиев от книгата му Страници от рая - за по заинтересованите да знаят , че я има в Orange Center

[Кал]

“Get some help and clear this area,” said the gabardine.
“Yes, sir!” said the policeman.
“F.B.I., F.B.I.,” the crowd murmured and there was more sky to look at above her.
She sat up and there was glory in her face. “The saucer talked to me,” she sang.
“You shut up,” said the gabardine. “You’ll have lots of chance to talk later.”
“Yeah, sister,” said the policeman. “My God, this mob could be full of Communists.”
“You shut up, too,” said the gabardine.
Someone in the crowd told someone else a Communist beat up this girl, while someone else was saying she got beat up because she was a Communist.

(Theodore Sturgeon, "A Saucer of Loneliness")

[denidimitrova]

- ...Неяснотата придава очарование на нещата.
- Но може да ни подведе и да объркаме пътя.
- Всички пътища свършват на едно място, скъпа Гладис.
- И кое е то?
- Разочарованието.
/Портретът на Дориан Грей/

[Rafa7a]

[Кал]

We walked out of there, and for the first time I felt the mood of a night without feeling that an author was ramming it down my throat for story purposes. I looked at the clean-swept, star-reaching cubism of the Radio City area and its living snakes of neon, and I suddenly thought of an Evelyn Smith story the general idea of which was “After they found out the atom bomb was magic, the rest of the magicians who enchanted refrigerators and washing machines and the telephone system came out into the open.” I felt a breath of wind and wondered what it was that had breathed. I heard the snoring of the city and for an awesome second felt it would roll over, open its eyes, and … speak.

(Theodore Sturgeon, "A Way of Thinking")

[petro6anka]

Само мотивация не е достатъчна. Ако имаш един идиот и го мотивираш, ще имаш просто един мотивиран идиот - Джим Рон

Нерешителността е крадец на възможности - Джим Рон

http://www.parichnipatoci.com/compon...80%D0%BE%D0%BD - тук забавни и много подходящи снимки към съответните цитати и се получава мн яко

[inewton]

"Погребал тялото там и прекарал остатъка от деня край купчината пръст, като ридаел така, както се ридае само при загубата на най-обичаните същества.
Щом паднала нощта, кралят се върнал в спалнята си.

Легендата разказва, че същата нощ, двайсет и четири часа след смъртта на магьосника, кралят умрял в постелята си, докато спял.
Може би било случайност…
Може би от мъка…
Може би за да потвърди последния урок на учителя си." "Приказки за размисъл"- Х. Букай.

[solo_]

deleted

[Dwyd96]

„Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.”
Из "Кери" С. Кинг