- Форум
- По малко от всичко
- Наука, Култура, Изкуство
- Любими цитати от книги
Свилен я заведе в малък и уютен ресторант, където вечеряха морски деликатеси с бяло вино и опитаха специалитета на заведението – ягодово парфе. Светлината беше приглушена, свиреше тиха музика, на масата между тях гореше алена свещ. След като приключиха, Мая настоя да плати сметката, а той извади малка кадифена кутийка във формата на сърце.
– Може да бъде годежен пръстен или просто пръстен – както предпочиташ – каза с усмивка. – Знаеш, че те обичам, но искам заедно да решим кога ще е подходящият момент!
– Подходящият момент е сега! – отвърна тя. – Задай ми въпрос и отговорът ще бъде „да“!
– О, супер! Въпросът е: „Ще ми дадеш ли назаем три бона?“
(„Седемте живота на Мая“, Красимира Стоева)
"Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – сам можеш да избереш единствено кой да те нарани."
- Джон Грийн, "Вината в нашите звезди"
Горният цитат улавя една от най-любимите ни илюзии – че може да ни нарани (емоционално, не физически) някой друг... А не че ние даваме да ни наранят. Или не даваме.
Повече сме си говорили ей тук:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&t=20
(Изисква регистрация.)
"Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис “НЕ РАБОТИ". "
Стивън Кинг, "Капан за сънища"
Аз нямам любим, защото не знам какво е книга
"Тези господа изхождаха от логиката, че колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-бързо ще ти повярват. Обикновените хора по-скоро вярват на голямата лъжа, отколкото на малката. Това съответства на примитивната им душа. Те знаят, че за дребното и самите те са способни да излъжат, но да излъжат за повече, май че биха се притеснили. Голяма лъжа даже няма да им дойде наум. Ето защо масите не могат да си представят, че другите са способни на къде по-чудовищни лъжи, на къде по-безсъвестно извращаване на фактите. И даже, когато им разяснят, че става въпрос за чудовищна измама, те все още ще продължават да се съмняват и ще бъдат склонни да смятат, че вероятно тук все пак има частица истина. Ето защо виртуози на лъжата и цели партии, изградени основно върху лъжата, винаги прибягват именно към този метод. Тези лъжци прекрасно знаят тази черта на масите. Излъжи, само че повечко, и нещо от лъжата ти ще остане."
"Моята борба", А. Хитлер
Millard, put your cothes on this instance! Polite people don`t dine in the nude!
-Miss Peregrine`s Home for Peculiar Children
Заинтригува ме с този цитат и ще я прочета и аз. И преди нпп да ме анатемоса, да кажа, че никога не съм била изкушавана от националсоциалистическата идеология. Мисля, че това... нещо трябва да се прочете с отворен ум, доколкото това е възможно, де.
"Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора с които искаш да бъдеш, не може да не бъдеш. Хора, които изграждат своя дом в сърцето ти!", С. Кинг- "То"
"Аз съм като стара топка за голф — от мен отдавна е очукана цялата ми бяла боя. Сега животът може да ме удря колкото си ще, но следа не ще остане. А рискът, млади приятелю — това е солта на живота. Само ако рискуваш, си струва да живееш.", Артър Конан Дойл, "Изгубеният свят"
"Man weiß nicht, was man sagen soll, wenn man eigentlich so viel sagen möchte." - "Bitterschokolade"
Eдинственото изречение, което ми направи впечатление от цялата книга.
"Има много хора, които никога не разказват своите приключения, защото не хранят надежда, че някой ще им повярва.", Артър Конан Дойл, "Изгубеният свят"
- Ами хората търсят нещо - обади се друг плах глас на един от най - новите лекари. (...)
- Точно така ! - потвърди професорът. - Търсят ! Но какво търсят ? Още от най - ранна детска възраст едно от най - определящите неща за поведението на всички хора е това дали получават любов.
"ДОКТОРЪТ " Иво Топалов
"Надявам се, сър, че моето име ще се ползува с други, по-заслужени почести пред потомството — отвърна сурово Челинджър. — Всеки невежа може да остави безценното си име на поколенията, като им натрапи някоя планина или река. На мен такъв паметник не ми е нужен.", "Изгубеният свят"
"Чудесен ден да се взреш в себе си: студената светлина, която слънцето отправя към всички същества като безпощадна присъда, навлиза в мен през очите; вътрешно съм озарен от пресушаваща светлина. Сигурен съм, че само за четвърт час бих стигнал до върховно себеотвращение."
Жан Пол Сартр, "Погнусата"