Ето един и от мен;

Бог мъдри, мощни мене сътвори
ведно със вековечните предмети,
Бог праведни лиши ме от зари.

Ще трая, дорде траят вековете.
О вий, кои престъпяте тоз праг,
надежда всяка тука оставете.“

Видях тез думи в един полузрак
над порта една горе издълбани.
„Тез думи са за мен покрити с мрак“ —

казах на своя вожд. Вещ в всяко знание,
отвърна ми: „Тук трябва всеки страх
и слабост теб в сърцето да престане.

Ний в тоя край сме, дето ти казах,
че ще съзреш онез души унили,
които Божий гняв с един замах

от благото на разума лишил е.“

Данте Алигиери "Божествена Комедия"