В София, докато бях студент, винаги бях с карта за 3 месеца за всички линии. Излизаше супер евтино и се избиваше много бързо, като се има предвид колко пътувах. Не че имам някакви морални възражения срещу гратисчийството, просто не ми се занимава да дебна като мишка за контрольори на всяка спирка. Обичам докато пътувам да седна, да си слушам музика и да си блея през прозореца и да не се занимавам с никого и с нищо.
Да, обаче когато завърших изведнъж стана доста неизгодно да съм с карта (50 лева на месец) и започнах да пътувам основно с талони. Това е най-офертното таксуване, освен ако не се возиш по 4 пъти на ден. Тогава си трябва карта. А ако е късно вечер, ако разстоянието е късо или ако автобуса е претъпкан, се пускам и гратис.
А тук картата ми се включва в семестриалната такса и важи за всички автобуси и влакове на територията на цялата провинция, която е голяма колкото 1/3 от България.