Гледала съм само във филми,не знаех,че има такова чудо и в България. Не смятам,че тук ще вървят подобни неща,защото българите имат по-различни схващания и в някои отношения са по-консервативни - подобно на ходенето при психолог,смята се,че това е нещо,от което да те е срам и,че е само за много крайни случаи.
По принцип гледам на това като на нещо много интересно като експеримент,но някак отчаяно и изкуствено.
Още в първата секунда при запознанство човек усеща нещо,не мога да определя точно какво,което го кара да хареса или не хареса някого,обаче въпреки това 3 минути ми се струват малко. Понеже си представям хората,които ходят на подобни срещи в общи линии с ниско самочувствие,проблем с комуникацията и съвместния живот ,смятам,че не можеш за три минути да решиш точно какво да кажеш и как да се представиш. Това време би ти стигнало,за да разкажеш за себе си като за някаква стока в магазин (възраст,работа и т.н.),но не и наистина какъв си.