Искам да чуя мнението на женската част на форума относно мен. Бихте ли били с мен ако ме познавахте? Външен вид: слаб, висок, зелени очи, къса кафява коса-да имате обща представа. Не съм от най-разговорливите, но това не означава, че съм срамежлив. Притеснителен, тих, мил, любезен, но понякога съм доста жесток с хората около мен, вечно търся начин да привлека вниманието на другите, но така и не успявам. Ако някой ме заговори ще му отговоря. Рядко разговарям с момиче, освен ако нямам интерес към нея. Как бих постъпил, ако искам да бъда с някое момиче: ще се запозная с нея ще я заговарям, ще си пиша с нея, ще я опозная, комплименти, срещи, специално отношение към нея, малки подаръчета, ще бъда мил и т.н. На теория мисля, че е добре, но на практика пълна нула. Продължавам да търся моето момиче.

Едно стихче от мен:

Подарявам ти моята любов

Без думи те опознах.
Без думи ме накара да те искам.
Без думи ме промени.
Без думи ме накара да се насладя на твоята красота и да се наситя с аромата ти.
Без думи ме нарани.
Не трябваше да казвам нищо.
Разума ми ме съветваше да се откажа, но сърцето не.
Аз бях твой, но ти не.
Аз те исках, но ти не.
Ти си по-далече и от звездите.
А, аз съм по-близко до тях.
Ще видя ли лицето ти някога?
Ще видя ли топлата ти усмивка?
Всеки ден се страхувам, че те виждам за последно.
Без тебе деня ще бъде по-тъмен и от нощта.
Ти си моята светлина и топлина.
Ти си моята сянка.
Ти си като буря, която дойде и си отиде.
Така и не успях да ти покажа моята любов.
Така и не успях да ти покажа кой съм.
Но вече решил...
Подарявам ти моята любов, защото без теб няма смисъл да я пазя за себе си.
Подарявам ти моята любов, защото тя е създадена за двама.
Подарявам ти моята любов, защото тя беше само за теб.
Подарявам ти моята любов, защото тя чакаше само теб.
Подарявам ти моята любов, защото ако я задържа ще страдам много.
Обичам те!

Това което дадох за мен като информация са общи работи. Дано е достатъчно.