Човек е или атеист, или вярва в Бог(има и всякакви странични варианти и разнообразни смесици, но тях няма да ги коментираме).
Ако е атеист, съответно не би трябвало да вярва в Бог, или да се интересува от спиритуални/религиозни теми, но примерно може от философски такива и от нравствената част на нещата, която не е свързана с вярата(примерно будизма може би).
Ако е вярващ, в смисъл знаещ, че Бог съществува, това не означава, че ще следва пътя на Бог. Както обичам да казвам, и дявола знае, че има Бог, т.е. може съзнателно или несъзнателно(просто да си е такъв по природа) да се присъедени към "тъмната страна"
Така има такива хора, да ги наречем знаещи, че Бог съществува, но не се уповават на него, или на християнството(или там мюсюлманство и т.н.), ами на окултизма примерно. Сега не виждам как атеист ще е окултист(макар че и в окултизма има доста мъдри съвети и т.н., но се говори много и за духовното и нематериалното). Така че окултистите следва да са хора, знаещи че Бог съществува, но въпреки това не искащи да го следват, или мислещи си, че окултизма е път към истинският Бог.
Та това е и въпросът, дали окултизмът е път към Бог, дали не е, а има и хора са вярващи християни и пак смятат, че не е сатанинско да се занимаваш с него. Под занимаване с него, четенето няма толкова значение, колкото практикуването на окултни техники.
Та основното е, че в окултизма въобще не се говори много за Бог(там той е доста абстрактно нещо), нито за вярване в него така, както в християнството, и окултизма учи, че човек само може да достигне "рая/съвършенство и т.н." без помощта на Бог(т.е. без насочена вяра към него и т.н., не означа, че Бог сам ще ти свърши работата). А щом има Бог, това не би трябвало да е така по принцип? Въпреки, че окултната представа за нещата е доста различна от християнската, и има такива "опасни" разлики, които провокират.