Когато другата страна нито приема, нито предава... трябва да се примириш. Аз още не съм се примирила напълно, а всичко беше до края на септември...

Различни чувства, емоции и настроения ме връхлитаха през цялото това време... Сега съм щастлива, рядко се случва да се върна леко назад, иска ми се ПОНЯКОГА да му гледам профила, да говоря с него, ама съм го махнала от скайп, а от ФБ той ме изтри, отначало ми беше гадно, ама сега разбирам, че ми е направил услуга.

Ако искаш да си добре трябва да надвиеш всичко тва, желанията, емоциите... много е трудно, ама е постижимо. Воля ти трябва. И тва е най-доброто решение, когато от другата страна не получаваш АБСОЛЮТНО нищо, освен пълно безразличие. Ужасно е да се опитваш да бъдеш ПОНЕ приятел с някой, който не иска да е с теб... ама в крайна сметка разбираш, че не си струват нито нервите, нито усилията, нищо...

Колелото се върти Аз още чакам да се завърти в моя полза, ама вярвам, че ще стане един ден.
Ако тва ти помогне по някакав начин ще е добре, понеже не се сещам какво точно да те посъветвам. Ще е тъпо да повтарям неща, които може би вече знаеш- да излизаш, да си намериш хоби и т.н и т.н.

Много се олях с поста...