Вчера дядо ми почина от инфаркт и не можах да се сбогувам с него..Беше изключително неочаквано и потресаващо, че отначало сигурно от изненада не изпитах голяма емоция, но днес един ден - по късно и след погребението всичко ме връхлетя - спомени, неизказани думи, вина, мъка.. Не мога да понеса това, преди две години почина другият ми дядо, с който не бяхме толкова близки, но с този е различно - обичах го като втори баща.. Той заедно с баба ми живееше на село и по принцип не ходехме толкова често и всеки път когато си тръгвахме от там знаех че може да е за последно и въпреки това просто си казвах, че нищо няма да се случи..Но ето два дни след последното ни ходене до село научих лошите новини.. Когато отидохме на село не можах даже да отида да го видя до погребението и сега ми липсва изключително много, но вече не мога нищо да направя..За пръв път толкова близък човек за мен умира и се чувствам някакси празна и в същото време наранена. Ако някой е преминавал през същото като мен, може ли да ме посъветва как да се справя с всичко това, защото близките ми не могат да ми помогнат тъй като самите те се чувстват по същия начин и разговорите с тях ме потискат още повече..