Аз живея в чужбина и се виждам с баби, дядовци само лятото. Наскоро почина единия ми дядо от рак
Отвреме на време се сещам, че 2-3 дни преди да замина отидох специално до болницата в Търново, да му кажа чао. Тогава беше добре и имаше признаци да се оправи, ама... Наистина ми се искаше да можеше да го видя и това лято ;( Тъкмо му надписах картичката за рожденния ден и баба се обади... Много гадно беше.
Веднъж много го нараних с думи и действия, тръгнах си просто така, а той се беше изправил пред вратата и заплака. Тва никога няма да си го простя и сега съжалявам страшно много...

Нужно е време, за да свикнеш с мисълта. Не знам как точно приемаш нещата, понеже аз не съм от тези, които плачат, просто стоя супер забила, спокойна и... неадекватна и не знам кво се случва около мен...буквално.

Прочети книгата Пътят на душите, ще ти олекне, повярвай ми, не е сложна книга и я има в нета онлайн.