Не харесвам да ги казвам. Да не кажа, че и мразя.
Казах ги последно преди... няколко месеца сякаш.
Твърде лигаво ми е да си казваме такива неща постоянно, всеки ден. Особено по телефона пък. Голяма глупост.
По-скоро мога да кажа 'не те обичам' и да продължавам да си се държа мило, отколкото да изпадам в захаросанолигави гнусотии...
Той пък като ми каже 'знам, че ме обичаш' и аз с типичния си студен поглед казвам 'друг път'. Той се усмихва и ме целува и ми казва 'знааааам, знааам, просто няма да си признаеш'...

"Обичам те." Бляк.

Думи, думи, думи...