Еми нищо кой знае какво не бях направил, ама незнам тогавашните и "приятелки" колко са украсили... Ама така е като те не можеха да ме имат решиха, че трябва и ние да сме нещастни... Иначе едва ли някога ще сме заедно, виждам я че ме гледа, усмихва ми се но нямам никаква смелост да и кажа повече от "здравей" и "как си" .... Страх ме е да не ме отхвърли защото тогава ще съм съкрушен... Нямам смелост, заеквам и се разтрепервам като я видя все едно съм дете .... Просто нямам думи какво е това :X