Ох приятелю ,не си разбрал явно.
Цели се в това ,че човекът с пари е човек с вяра в собствените си способности ,което автоматично приравнява двете тези и те изкарва победител.

Успял човек = човек с вяра и качества ,които предопределят успеха. А на 'обикновения' човек с вяра му липсват същите тези качества (като например упоритост ,себеотдаване ,интелект ИЛИ подмолност / способност да мами) ,но вярата е на лице и при двамата.

Нали не мислиш ,че успелите хора са забогатяли без да ИСКАТ и да се СТРЕМЯТ да го постигнат ?

Целта ти в този дебат е да приравниш двете тези като изходиш от идеята ,че вярата е първопричина за успеха. Вярваш ли ,че ще успееш и положиш ли достатъчно труд в комбинация с необходимите качества - успял си.

Трябва да наклониш всичко в посока на това ,че духовното го има и при материалисти ,и при идеалисти - просто се различава. Прочети си произведенията (аз грам не помня от тях ) и извади някакви моменти ,в които "материалистите" показват своята душевност. Дори и негативни качества като гняв или завист също са причина да се стремиш към успеха и също вдъхват "вяра" ,че ще постигнеш целта си.

Абе общо взето завърташ всичко до такава степен, че да представиш материалистите като емоционални хора и да ги сравниш с идеалистите ,които защитаваш. Вече си доказал ,че успехът опира само до качествата на личността ,а не до това дали издигаш на пиедестал парите или щастието.

Дано си ме разбрал.