Бъдещето

[kremen4eto]

Имам връзка от почти 2 години. Обичам го. Разбираме се добре, хубаво ни е заедно и т.н. и т.н. На 18 съм - 11ти клас. Искам да уча медицина след като завърша. В своя град не мога (от Сливен съм), най-близкият вариант е Стара Загора, въпреки че ми се иска най-много във Варна да уча. Медицината ще ми отнеме 6-7-8 години. Приятелят ми е на 26, не иска да идва с мен като замина да уча ... и го разбирам - няма какво да прави във Варна.

С него все повече говорим за бъдещето - за евентуален брак, семейство, къде и как ще живеем и т.н. Въпреки че това е честа грешка при влюбени тийнейджърки, все по-често се замислям колко лесно би било да зарежа след 12ти клас всякакво учене и да заживея с него, да му родя детенце.

Ако беше по-малък, щеше да е по-лесно, но той е на 26, иска семейство и не му се чака особено дълго време ... да не говорим пък за 8 години. Та той ще стане на 34, ако чакаме до тогава. От друга страна аз самата смятам, че е късно да раждам първо дете чак на 28, пък и не е гаранция, че от 1вия опит ще зачена, така че може и на 30 да се наложи да раждам.

После започвам да се замислям, ако наистина зарежа ученето дали ще мога да осигуря бъдещето си и на децата си. И да-ако стана лекар, ще имам повече пари, но и без да стана лекар мисля, че ще се справя.


И преди да започнете да ме убеждавате, че трябва да си направя кариерата и после да създавам семейство, предупреждавам, че кариера за мен не звучи толкова престижно, колкото за много от моите познати и приятели. Тя е просто стремеж към пари.


Не искам да изгубя приятеля си, никак не искам. Ако го изгубя, докато съм студентка, сигурно няма да успея да си взема изпитите. Ще съм твърде съсипана и най-малкото - възстановяването ще ми отнеме доста време. А кандидат-студентските изпити ще дойдат толкова бързо, всички тези въпроси толкова ме притискат ... понякога имам чувството, че е само въпрос на време да го изгубя. И много се страхувам.

Дори не се запитвам дали той си заслужава да се замислям над подобни неща. Знам го. Имаме малко по-различна, но една страхотна връзка, която ме направи много по-добър човек. И много по-щастлив.

Иска ми се да знам какво ще стане в бъдеще, но не мога.

Кое е най-доброто решение? Той чака аз да го взема. Той просто ме чака, да ме има, да съм негова, да ми предложи брак. Много ме подкрепя в начинанията ми (включително медицината), но това засяга доста и него и макар, че не ми го е казал директно, аз виждам, че не иска да чака толкова време, за да бъдем окончателно заедно.

[SisiStrange]

Ами виж, ако си избрала медицината само заради финансовото ти положение, нищо няма да излезе от това. Едно нещо трябва да го обичаш, да те интересува дълбоко, да те кара да мислиш нощем над него, да ти е практическо хоби, за да станеш добър професионалист и да си струва да го учиш. Не знам по-нещастен човек от този, който ходи на работа, която не харесва, за да може да свърже двата края.

Но ако изпитваш интерес към тая специалност по-добре не се отказвай заради момче, ако ще да е големият принц. Връзките се разрушават. Хората се разделят. Кариерата (пак да си кажа: кариерата, изградена върху нещо, което обичаш и за което си мислиш) винаги е зад гърба ти.

Според мен, ако толкова много се обичате, все ще намерите начин да се виждате дори да си студентка. Връзките от разстояние често се разпадат - това е така. Но тези, които наистина са си стрували и хората се обичат силно, могат да оцелеят. Приеми го като вид тест (или изпитание, ако ти звучи по-добре и не толкова студено).

[kremen4eto]

Харесва ми медицината. Уча с голямо желание за изпитите.

И аз мисля, че можем да успеем, но колкото и да си струва и колкото и да се обичаме, разстоянието може да убие всичко. Не зависи от нас. Хората в една връзка се изнервят когато не са се виждали скоро и това поражда първо напрежение, а после всичко останало.

[SisiStrange]

На твое място не бих се отказала от следването. Според мен, ако направиш това:

зарежа след 12ти клас всякакво учене и да заживея с него, да му родя детенце.

ще се чувстваш недореализирана по-късно. Ще ти се струва като че си изпуснала нещо в живота и рано или късно ще обвиниш него - дори да не го мислиш наистина. В смисъл... да се развиваш е важно. Кара те да се чувстваш по-ценна, по-завършена, с повече смисъл.
Разбира се, донякъде моето мнение не е много водещо, защото ти си каза, че:

кариера за мен не звучи толкова престижно, колкото за много от моите познати и приятели. Тя е просто стремеж към пари.

, а аз съм си кариеристка.

[kremen4eto]

На твое място не бих се отказала от следването. Според мен, ако направиш това:

зарежа след 12ти клас всякакво учене и да заживея с него, да му родя детенце.

ще се чувстваш недореализирана по-късно. Ще ти се струва като че си изпуснала нещо в живота и рано или късно ще обвиниш него - дори да не го мислиш наистина. В смисъл... да се развиваш е важно. Кара те да се чувстваш по-ценна, по-завършена, с повече смисъл.
Разбира се, донякъде моето мнение не е много водещо, защото ти си каза, че:

кариера за мен не звучи толкова престижно, колкото за много от моите познати и приятели. Тя е просто стремеж към пари.

, а аз съм си кариеристка.

А много добре ли е да създам семейство на 30, когато той ще е на почти 40?

[SisiStrange]

А много добре ли е да създам семейство на 30, когато той ще е на почти 40?

Наистина не знам. Поне за твоя случай. Принципно познавам жени, които са на по 30-35, тамън са се задомили и не изглежда да им пречи. Самата аз не се виждам чак така де. Предполагам и на теб ти се види неприемливо. Все пак моят съвет е да опиташ да балансираш и да запазиш и двете. Ако наистина е мъжът за теб, връзката ви ще се задържи даже от разстояние. Във всеки случай премисли много добре преди да се откажеш от следване.

[Josefinne]

Много е хубаво, че от сега се опитваш да наредиш приоритетите си.
До тогава има още една година. Нещата мога да се променят много. Имаш време и да помислиш кое от двете искаш повече.

Ако бях на твое място нямаше да престана да мисля, но бих се въздържала от това да взимам решение. Бракът не е решение, той няма нито да ви задържи заедно, нито да направи връзката ви по-лесна. Независимо от това дали той ще те последва или ти ще се откажеш от професията. Бракът трябва да е последствието от вашето решение, а не да се надявате той да е решението. Вероятно дори в един момент ще ти се види като една пречка, връзка, която си създала, без да си говота за нея. Разбирам, че искаш той да бъде до теб, да останете заедно, но бракът няма да го задържи.

Просто изчакай - кандидатствай, виж дали и къде ще влезеш. Тогава ще е време за този разговор между теб и твоят човек. Тогава ще решите дали той може или не може или пък причината е, че не иска да те последва там, където ще отидеш. Може пък той да е на друго мнение дотогава. Ако не желае да те последва, но се обичате - опитайте с връзката от разстояние, времето ще намери само пътят през тези събития.

[nomatterwho]

Според мен не трябва да се отказваш в никакъв случаи от медицината.. По-добре да си добре образована и да си родиш на 26-27, отколкото на 20 да се задомиш, защото мисля,че точно това ще стане, ако му се отдадеш напълно.

[kremen4eto]

Просто изчакай - кандидатствай, виж дали и къде ще влезеш. Тогава ще е време за този разговор между теб и твоят човек. Тогава ще решите дали той може или не може или пък причината е, че не иска да те последва там, където ще отидеш. Може пък той да е на друго мнение дотогава. Ако не желае да те последва, но се обичате - опитайте с връзката от разстояние, времето ще намери само пътят през тези събития.

Мисля, че точно така ще стане - ще се пробваме от разстояние. Не вярвам той да си промени решението. И имам чувството, че всичко е в мои ръце в момента - и с работата ми и с връзката ми ... и много се страхувам да не сбъркам. Не искам един ден да съжалявам. Ако не стана лекар ще съжалявам, че не съм сбъднала мечтата си. Ако пък се разделим, за да стана лекар, ще съжалявам, че съм взела това решение. Единственият вариант, който ще ме направи щастлива и спокойна е да се задържим докато съм студентка и после да си бъдем заедно. Но за съжаление, това не зависи от мен.

[Josefinne]

Не трябва да се обвиняваш, защото тук изборът не е само твой. Той е и негов. И ако ти си тази, която го покани да живеете заедно в този друг град, в който си приета, дори само за периода, в който учиш, то изборът да не те последва, ще бъде негов. Ти няма за какво да се обвиняваш.

[kremen4eto]

Не трябва да се обвиняваш, защото тук изборът не е само твой. Той е и негов. И ако ти си тази, която го покани да живеете заедно в този друг град, в който си приета, дори само за периода, в който учиш, то изборът да не те последва, ще бъде негов. Ти няма за какво да се обвиняваш.

Да, така е. Но може би ще се обвинявам, че съм го поставила пред този избор. Както и да е. Чия е вината в случая няма значение. Няма да ми стане по-добре ако се разделим и си повтарям, че нямам вина.

[djipsito]

Бъди малко егоист.
И защо компромисите трябва да идват САМО от твоята страна ?

[kremen4eto]

Бъди малко егоист.
И защо компромисите трябва да идват САМО от твоята страна ?

Не трябва. Но неговият избор е само в две посоки. Или остава тук, или идва с мен в другия град. Докато аз имам повече варианти - и да не уча .. и да избера града, в който да уча.

[Taam]

Познато чувство отпреди месец и половина- знам, че трябва да си гледам мене си, обаче отвътре ми идва да се съобразявам с него. Даже знам, че си в състояние да се самоубедиш как най-доброто за връзката ви е достатъчно добро и за теб...Мдаа, номерът тук е ,че единия винаги си гледа интересите повече от другия (компромиси му викат някакви хора на това, ама за мене не е баш).

Имаш си цел, което е отлично- малко млади хора имат такава. Имаш си план за изпълнение- също чудесно. Имаш си и приятел, с който искаш да бъдеш и знаеш защо- отлично. Но- червена точка- той не се вписва в истаналата част от нещата ти.
Задаваме си въпроса "защо"...Защото не иска да замине с теб. Задаваме втори въпрос "защо"... И отговорът тук е грешен какъвто и да е, защото ти си готова да си зарежеш всичко заради него, значи и той трябва да бъде.
Каквото и да решиш, ако те обича, ще го приеме независимо дали е на 20, 30, 50 и еди-колко-си години и ,видиш ли, му е "тайм ту гет мерийд". А дали ще се разделите, никой не знае. Не му е времето да се притесняваш за това сега със сигурност.

[nepowtorima]

И той защо не иска да дойде с теб? /в първия ти пост така разбрах/.. Защо толкова бързаш и си правиш толкова много планове за бъдещето? Знаеш ли, че ако това не се случи ти ще си повече от разочарована?.. Стъпи на това, което е реално.. Това, че ти ако му родиш дете на 30 години, а той е на почти 40 дори може да не се случи.. Не искам да го кажа с вид да те плаша, но ако след 1 месец се разделите или пък година.. или пък той си намери други или ти .. какво ще стане тогава.. всичките планове заминават на вятъра.. гледай си ученето.. има много време до всичко това.. задължително учи медицина.. когато отидеш в другия град може да намериш друг.. който да е съгласен с теб да ходи където искаш.. апък и още ти е рано за планове за сватба..

[kremen4eto]

И той защо не иска да дойде с теб? /в първия ти пост така разбрах/.. Защо толкова бързаш и си правиш толкова много планове за бъдещето? Знаеш ли, че ако това не се случи ти ще си повече от разочарована?.. Стъпи на това, което е реално.. Това, че ти ако му родиш дете на 30 години, а той е на почти 40 дори може да не се случи.. Не искам да го кажа с вид да те плаша, но ако след 1 месец се разделите или пък година.. или пък той си намери други или ти .. какво ще стане тогава.. всичките планове заминават на вятъра.. гледай си ученето.. има много време до всичко това.. задължително учи медицина.. когато отидеш в другия град може да намериш друг.. който да е съгласен с теб да ходи където искаш.. апък и още ти е рано за планове за сватба..

+1

Това, че ще си намеря друг е голяма глупост. Все едно съм някое дете, на което му е умрял домашният любимец и ще му купят друг. Не става въпрос да се задомя и родя непременно на еди колко си. Идеята е да съм с него. Държа на него, на това, което сме преживели и имаме.

Рано ми е според теб. Според мен не е. За сватба е рано, но не и за планове.

Ако се разделим здраве да е. Така е трябвало. Но в момента сме заедно и дните си текат. Не мога да мисля за бъдещето все едно ще се разделим.

Не иска да идва, защото ще сме много далеч от родителите си, защото не знае дали ще успее да си намери работа там, защото не харесва Варна и защото като цяло не му се мести (на мен също между другото).

Това не са просто планове, които да изпълня точка по точка. Това са мечти, които желая да осъществя. Затова ги мисля от сега.

[kremen4eto]

Познато чувство отпреди месец и половина- знам, че трябва да си гледам мене си, обаче отвътре ми идва да се съобразявам с него. Даже знам, че си в състояние да се самоубедиш как най-доброто за връзката ви е достатъчно добро и за теб...Мдаа, номерът тук е ,че единия винаги си гледа интересите повече от другия (компромиси му викат някакви хора на това, ама за мене не е баш).

Имаш си цел, което е отлично- малко млади хора имат такава. Имаш си план за изпълнение- също чудесно. Имаш си и приятел, с който искаш да бъдеш и знаеш защо- отлично. Но- червена точка- той не се вписва в истаналата част от нещата ти.
Задаваме си въпроса "защо"...Защото не иска да замине с теб. Задаваме втори въпрос "защо"... И отговорът тук е грешен какъвто и да е, защото ти си готова да си зарежеш всичко заради него, значи и той трябва да бъде.
Каквото и да решиш, ако те обича, ще го приеме независимо дали е на 20, 30, 50 и еди-колко-си години и ,видиш ли, му е "тайм ту гет мерийд". А дали ще се разделите, никой не знае. Не му е времето да се притесняваш за това сега със сигурност.

Много си права - щом аз съм готова да направя жертва и той трябва да е. Но в случая компромисът трябва да го направи един от нас, а не и 2мата. Пък и аз не съм зарязала ученето, само защото го допускам като вариант. Той също допуска като вариант идването му с мен, но не иска. За един от нас компромисът ще е голям и мисля, че за мен той ще бъде по-голям, защото от това зависи бъдещето ми, а на него ще му коства само 4-5 години.

[bogzfaggot]

Защо пък намирането на друг да е глупост?Като толкова искаш човек,с които очевидно ви се разминават пътищата,ми бъди си с него.За кво въобще искаш съвет.Тук хората мислят реално.

[kremen4eto]

Защо пък намирането на друг да е глупост?Като толкова искаш човек,с които очевидно ви се разминават пътищата,ми бъди си с него.За кво въобще искаш съвет.Тук хората мислят реално.

Защото един човек трябва да държи на това, което е изградил, нищо, че изграденото може да е една връзка на 16 годишна възраст. Не съм човек, който с лека ръка приключва връзките си. Човек трябва да се бори, щом смята, че нещо си заслужава. По-добре да ни се разминават пътищата, отколкото да кажем интересите, или вижданията за живота.

Аз в облаците ли съм някъде, че не разбрах? Достатъчно реално си мисля.

[SisiStrange]

Защо пък намирането на друг да е глупост?Като толкова искаш човек,с които очевидно ви се разминават пътищата,ми бъди си с него.За кво въобще искаш съвет.Тук хората мислят реално.

Защото един човек трябва да държи на това, което е изградил, нищо, че изграденото може да е една връзка на 16 годишна възраст. Не съм човек, който с лека ръка приключва връзките си. Човек трябва да се бори, щом смята, че нещо си заслужава. По-добре да ни се разминават пътищата, отколкото да кажем интересите, или вижданията за живота.

Аз в облаците ли съм някъде, че не разбрах? Достатъчно реално си мисля.

Чак в облаците - не. По-скоро си много навътре в тая връзка. Донякъде разбирам. На 15-16 и аз имах много сериозен приятел (година и половина) и бяхме вече измислили колко деца ще имаме, къде ще живеем и тн. Еми... сега съм на 18. И не съм омъжена.

[kremen4eto]

^ Всичко може да се случи, да. Включително и той да е последният ми мъж.

[kalpazanka]

Виж, не искам да те разстройвам, но никога не е сигурно къде ще те приемат. Той не иска да се мести във Варна. Я си представи, че те приемат в Стара Загора и във Варна или само Стара Загора? Тогава ситуацията се променя. Не си товари главицата толкова. И без това сега сигурно пуши от четене. Прави това, което зависи от теб самата на този етап.

[kremen4eto]

^ Не ме разстройваш. Знам, че е възможно и никъде никога да не ме приемат Но уж правя всичко по въпроса, за да не се случва това. Ако ме приемат само в Стара Загора, поне няма да се нагърбвам със задачата да избирам, защото после може да съжалявам.

Той като цяло не иска да се мести, но Стара Загора му се струва по-добър вариант. Само че когато аз предложа да си живеем в Стара Загора, той казва "Ако ще отидеш да учиш там, само заради мен, не го прави. Реши на самата теб къде ще ти е най-добре."

[DarkTemplar]

Сложна е вашата..

И според мен приоритет трябва да бъде образованието и кариерното ти развитие. Забелязал съм, че доста от жените имате лошия навик да поставяте личните отношения над самоусъвършенстването и после, вече като майки и съпруги, съжалявате, че не сте се доразвили като личности/не сте си изживяли пълноценно младините (и знаем кой най-редовно го отнася ).

Пълноценната връзка е нещо хубаво и важно, но не тя е най-трудното за постигане, особено в страна като нашата. Ако след години изпитвате сериозни финансови затруднения (да кажем при него работата не върви/ти не вземаш висока заплата, защото си неквалифицирана), чувстваш се нереализирана и неудовлетворена от себе си, и самата връзка/брак ще се разклати сериозно.

Да погледнем от положителната страна. В голям град като Варна той би могъл да си намери по-добре платена работа (самият пазар на труда там е по-широк) с възможности за развитие. Ти пък ще си учиш. Стара Загора пък ви е на 1 хвърлей място. Ясно, че няма как всичко да ви е най-удобно и перфектно, но това е реалността. Пък и ми изглежда премерен риск.

Решението си е твое, но смятам, че за да има положителен резултат - и двамата трябва да отстъпите по малко и да направите определен(и) компромис(и).

[AnzaRe]

Учи стани човек и после мисли за любов,гарантирам ти,че ще бъдеш щастлива и после няма да съжаляваш за нищо!