Бъдещето

[kremen4eto]

Сложна е вашата..

И според мен приоритет трябва да бъде образованието и кариерното ти развитие. Забелязал съм, че доста от жените имате лошия навик да поставяте личните отношения над самоусъвършенстването и после, вече като майки и съпруги, съжалявате, че не сте се доразвили като личности/не сте си изживяли пълноценно младините (и знаем кой най-редовно го отнася ).

Пълноценната връзка е нещо хубаво и важно, но не тя е най-трудното за постигане, особено в страна като нашата. Ако след години изпитвате сериозни финансови затруднения (да кажем при него работата не върви/ти не вземаш висока заплата, защото си неквалифицирана), чувстваш се нереализирана и неудовлетворена от себе си, и самата връзка/брак ще се разклати сериозно.

Да погледнем от положителната страна. В голям град като Варна той би могъл да си намери по-добре платена работа (самият пазар на труда там е по-широк) с възможности за развитие. Ти пък ще си учиш. Стара Загора пък ви е на 1 хвърлей място. Ясно, че няма как всичко да ви е най-удобно и перфектно, но това е реалността. Пък и ми изглежда премерен риск.

Решението си е твое, но смятам, че за да има положителен резултат - и двамата трябва да отстъпите по малко и да направите определен(и) компромис(и).

Може би, да. Някакво средно положение трябва да е.

Майка ми пък не е учила, защото се е омъжила. Имат финансови проблеми, но това не е охладило отношенията с баща ми. Според мен влиянието върху връзката си е строго индивидуално. Липсата на средства може и да скара, може и да сближи хората.

[kremen4eto]

Учи стани човек и после мисли за любов,гарантирам ти,че ще бъдеш щастлива и после няма да съжаляваш за нищо!

И защо ми го гарантираш? Аз съм от хората, които трябва да имат любов или най-малкото тръпка някаква любовна, за да успяват в живота. Иначе се чувствам някак непълноценна и нямам желание да се усъвършенствам. Не казвам, че е хубаво това качество, но си го имам. Точно затова не виждам как бих се справила като знам, че трябва да минат 10 години, за да бъдем с моя човек окончателно.

[umri]

11 клас и искаш да се омъжваш... някак си нереално и глупаво, макар че не ти се струва така сега. Представи си, раждаш дете, след 4-5 години започват скандали, изневери, ти не го обичаш вече или пък той теб. Тогава ти няма да го оставиш, щото няма къде да се дянеш с тва дете и без работа, но той може да реши да те зареже. Тогава си на 23-26, без професия и с едно дете, както и с развод. Самата идея да живееш до края на живота си с човек, с който си от 16 годишна възраст... ще ти писне, гарантирам ти.

Въпреки всичко, ако си го решила, вариантът е това. Започваш ЗАДОЧНО да учиш, и си в големия град, само когато трябва да ходиш на лекции. През другото време си стой у вас, учи и бъди с твоя. Така, и си с него, и не си захвърляш мечтата. Изчакай за детето поне докато навършиш 21-22-23. Ако тогава все още сте заедно и любуфтъ гори, ученето върви и тн. ... тогава раждай на воля. Ще ти трябва помощ от майка ти или от неговата майка, но желание да имаш, ще се оправиш.

Не ти казвам да гониш кариера единствено и да го зарежеш, щото това не е гаранция, че ще си щастлива, но и не трябва да се зае'баваш, щото ставаш напълно зависима от него, и един ден, ако стане нещо, си сама на улицата.

[SisiStrange]

Като че ли засега в цялата тема това беше най-точното мнение.

[Goddess]

Няма да си първата, нито последната ако създадеш семейство и паралелно с това следваш. Не е лесно, но лесно няма. Щом ти е такава дилема...А и не е задължително след 12-ти клас веднага да почваш със следването. Задочното също е вариант...
Възхищавам ти се на амбициите и интересът ти към медицината и не ме разбирай погрешно, но...загуба на прекалено много нерви, прекалено много учене и прекалено много време е..в България е безсмислено. Докато я изучиш, докато се котираш и пак ще е за нищо...

[kremen4eto]

11 клас и искаш да се омъжваш... някак си нереално и глупаво, макар че не ти се струва така сега. Представи си, раждаш дете, след 4-5 години започват скандали, изневери, ти не го обичаш вече или пък той теб. Тогава ти няма да го оставиш, щото няма къде да се дянеш с тва дете и без работа, но той може да реши да те зареже. Тогава си на 23-26, без професия и с едно дете, както и с развод. Самата идея да живееш до края на живота си с човек, с който си от 16 годишна възраст... ще ти писне, гарантирам ти.

Въпреки всичко, ако си го решила, вариантът е това. Започваш ЗАДОЧНО да учиш, и си в големия град, само когато трябва да ходиш на лекции. През другото време си стой у вас, учи и бъди с твоя. Така, и си с него, и не си захвърляш мечтата. Изчакай за детето поне докато навършиш 21-22-23. Ако тогава все още сте заедно и любуфтъ гори, ученето върви и тн. ... тогава раждай на воля. Ще ти трябва помощ от майка ти или от неговата майка, но желание да имаш, ще се оправиш.

Не ти казвам да гониш кариера единствено и да го зарежеш, щото това не е гаранция, че ще си щастлива, но и не трябва да се зае'баваш, щото ставаш напълно зависима от него, и един ден, ако стане нещо, си сама на улицата.

Медицина няма задочно. Ако имаше, нямаше да му мисля, но благодаря за съвета.


И както ми казваш да си представя всички тези проблеми след 10 години, така и ти си представи, че сме щастливи и го няма целия този ужас. Вероятността е 50/50 според мен.


А и не съм казала, че ще раждам сега. И аз си мисля за 22-3, но ако се заема с учене, ще трябва да чакам минимум до 28-9.

[BrokenInnocence]

Той също допуска като вариант идването му с мен, но не иска. За един от нас компромисът ще е голям и мисля, че за мен той ще бъде по-голям, защото от това зависи бъдещето ми, а на него ще му коства само 4-5 години.

Най ми направи впечатление факта, че той, който уж е по-големия и трябва да е по-зрелият във връзката едва ли не е тропнал с крак "не, не искам да идвам". И да, права си, че в случая компромисът от твоя страна ще е много по-голям. Както казаха по-горе, за него едно евентуално местене може дори да предложи по-добри възможности, той няма какво толкова да губи. Ти имаш - едно по-добро бъдеще и по-добър живот пред теб. Имаш амбиция и желание (вече не са чак толкова много младите хора, които ги имат), не ги пропилявай за човек, който не е склонен на компромис заради теб.

[kremen4eto]

Няма да си първата, нито последната ако създадеш семейство и паралелно с това следваш. Не е лесно, но лесно няма. Щом ти е такава дилема...А и не е задължително след 12-ти клас веднага да почваш със следването. Задочното също е вариант...
Възхищавам ти се на амбициите и интересът ти към медицината и не ме разбирай погрешно, но...загуба на прекалено много нерви, прекалено много учене и прекалено много време е..в България е безсмислено. Докато я изучиш, докато се котираш и пак ще е за нищо...

И това го има. Влече ме обаче, харесва ми. И понеже не желая да ходя в чужбина (една от малкото съм вече), за повече доходи, това е един добър вариант. Като гледам родители, роднини, познати как се оплакват, че нямат работа и пари и като знам, че съм била лишена от много неща в детството си, заради липсата на пари, не искам да живея по същия начин (и децата си не искам да лишавам).

[kremen4eto]

Той също допуска като вариант идването му с мен, но не иска. За един от нас компромисът ще е голям и мисля, че за мен той ще бъде по-голям, защото от това зависи бъдещето ми, а на него ще му коства само 4-5 години.

Най ми направи впечатление факта, че той, който уж е по-големия и трябва да е по-зрелият във връзката едва ли не е тропнал с крак "не, не искам да идвам". И да, права си, че в случая компромисът от твоя страна ще е много по-голям. Както казаха по-горе, за него едно евентуално местене може дори да предложи по-добри възможности, той няма какво толкова да губи. Ти имаш - едно по-добро бъдеще и по-добър живот пред теб. Имаш амбиция и желание (вече не са чак толкова много младите хора, които ги имат), не ги пропилявай за човек, който не е склонен на компромис заради теб.

Това, че е на 26, не го прави по-голям и по-зрял от мен. Постоянно му повтарям, че има разсъжденията на дете. Но това не ми е пречело толкова досега. Е, вярно - и аз му казах "Ще ходя да уча, а ти ще ме чакаш."

Права си.

[umri]

Учи нещо друго тогава. И без тва медицината в България е смях. Или виж специалности свързани с медицината, които позволяват задочно учене, или запиши нещо друго. Ако пък искаш задължително докторлък... http://mu-sofia.bg/node/26 ето ти задочно за помощник-фармацевт. Тая медицина ще я учиш 10 години, накрая никва файда. Има толкова специалности, които може да запишеш задочно... почти всичко.

[marin4itu]

Вие ако си мислите, че във Варна има големи перспективи да се развиваш и да си намериш работа, много се лъжете.. Положението е като във всеки друг град в България т.е. зле. Плюс това стандартът на живот е по-скъп, по-скъпо е дори от Русе, който пък не е чак толкова малък град.

Както и да е.. отплеснах се малко.. Според мен си знаеш що за човек имаш до себе си, личи си, че искаш да си с него. Разбирам те тези неща се усещат от вътре. Кандидатствай си, виж какво ще стане, къде ще те приемат, пробвайте се ако трябва на разстояние, но ще ви е малко трудно при положение, че сте свикнали да се виждате често. Но много такива двойки съм виждала и явно хората се справят. Да ти кажа всичко ще се нареди от само себе си. Недей се отказва нито от мъжа си, нито от мечтата ти. Съчетай нещата. А това кога ще родиш, вече си е и малко до съдба. Успех ти желая!

[Goddess]

И това го има. Влече ме обаче, харесва ми. И понеже не желая да ходя в чужбина (една от малкото съм вече), за повече доходи, това е един добър вариант. Като гледам родители, роднини, познати как се оплакват, че нямат работа и пари и като знам, че съм била лишена от много неща в детството си, заради липсата на пари, не искам да живея по същия начин (и децата си не искам да лишавам).

Това ясно. Хубаво е, че имаш такива амбиции за бъдеще и кариера, но...не знам защо мислиш, че в медицината има кой знае какви доходи..Няма. Честно казано един барман/сервитьор в момента взима повече отколкото едно медицинско лице. Ясно е, че едното е кариера, а другото..временна работа. Не че искам да се бъркам и да ти казвам да се преориентираш, щом си го решила, но в България е такова дереджето. Много неща ще изпуснеш и пропилееш в учене на медицина. Казвам го и като дете на медици. Родителите ми даже не биха ми "позволили" да следвам медицина (не че имам такова желание), просто защото са го минали тоя път и са наясно, че не си е заслужавало.

[darkPaladin]

гледай си училището това че на 28 е вече късно за деца е тъпотия на българина

в по-развитите страни хората първо приключват с образованието си и после мислят за деца

да не говорим за това че си устройват и живота защото тези деца искат и грижи пък не би искала да си от ония дето чакат на детски нали?

освен ако не искаш да си млада баба не виждам какво може да те притеснява

[Goddess]

гледай си училището това че на 28 е вече късно за деца е тъпотия на българина

в по-развитите страни хората първо приключват с образованието си и после мислят за деца

да не говорим за това че си устройват и живота защото тези деца искат и грижи пък не би искала да си от ония дето чакат на детски нали?

освен ако не искаш да си млада баба не виждам какво може да те притеснява

Да, ама си е и въпрос на разбиране. Аз деца преди 28 не искам, ама пита ли те някой. Те тези неща колкото зависят от нас, толкова и не зависят...

[kremen4eto]

гледай си училището това че на 28 е вече късно за деца е тъпотия на българина

в по-развитите страни хората първо приключват с образованието си и после мислят за деца

да не говорим за това че си устройват и живота защото тези деца искат и грижи пък не би искала да си от ония дето чакат на детски нали?

освен ако не искаш да си млада баба не виждам какво може да те притеснява

Може да е тъпотия, ама на мен такива са ми разбиранията. Аз като видя една хубава стабилна двойка, които вече надвишават 10 години, откакто са заедно, а нямат деца, започвам да си мисля, че имат някакви репродуквтивни проблеми. Щом за толкова време не са успели да се устроят, те парите няма да дойдат от небето.

Раждам на 30, добре ... после ако искам второ трябва да поизчакам първото да поотрасне - минимум 5 години. И като го водя на училище, хич няма да изглеждам като майка му. Както една много добра приятелка има сестра с 12 години по-голяма и аз като видях майка и за първи път, изцепих "Ани, това баба ти ли е?" Хич не е приятно. Да не говорим, ако съм с този мъж, с който съм сега, той пък как ще се чувства като родител на 40.

[kremen4eto]

Сега се замислих нещо. В развитите страни първо се устройвали, после раждали. Мисля, че са разглезени тези хора. Страхуват се, че няма да успеят да се справят с малко трудности. Да родиш, не е бреме или проблем, с който да се справяш. То е просто малко по-различно, може би, по-трудно обстоятелство (да не говорим какъв прекрасен дар е). Пък всички се плашат от това, било то и на 25. А 25 е една страхотна възраст за дете.

[marin4itu]

Моля ви се, германците си возят децата в колички дори като станат на 4-5 години.. Това нормално ли е? Американците стават пълнолетни на 21, еми дотогава тези хора нито могат да пият, нито да пушат и там законите не са като тука. Хората искат да се наживеят. Във България на 18 години вече от всичко сме опитали. Да не говорим, че тука и лекар да си пак никакви пари не взимаш.. Пък и извинявайте, ама не може да си прецениш да забременееш на точно определена дата и година. Ами ако се случи по-рано? Всичко се случва.. Ако сте на 26, а пък си мислите, че искате да забременеете на 30, кво аборт ли ше направите? Аз съм на мнение, че когато дойде тогава!

Малко се отклоних от темата, съжалявам..

[pomorians1]

мисля, че гледаш прекалено напред в бъдещето

и все пак, ако си сигурна, че ще издържите, докато ти навършиш 30 примерно (което просто няма как да го бъде.. смисъл такъв, да си сигурна в такова нещо), то тогава бъди егоист, и по-важното мисли реално за бъдещето - за да имаш семейство ще е добре да имаш как да го издържаш ( в това число и приятелят ти), затова най-добре си хващай пътя за Варна, но ЗАЕДНО С НЕГО ! :)

[kremen4eto]

Моля ви се, германците си возят децата в колички дори като станат на 4-5 години.. Това нормално ли е? Американците стават пълнолетни на 21, еми дотогава тези хора нито могат да пият, нито да пушат и там законите не са като тука. Хората искат да се наживеят. Във България на 18 години вече от всичко сме опитали. Да не говорим, че тука и лекар да си пак никакви пари не взимаш.. Пък и извинявайте, ама не може да си прецениш да забременееш на точно определена дата и година. Ами ако се случи по-рано? Всичко се случва.. Ако сте на 26, а пък си мислите, че искате да забременеете на 30, кво аборт ли ше направите? Аз съм на мнение, че когато дойде тогава!

Малко се отклоних от темата, съжалявам..

Е да, божа работа си е, ама нали затова има контрацептиви.


А коя работа е доходна в България?

[kremen4eto]

мисля, че гледаш прекалено напред в бъдещето

и все пак, ако си сигурна, че ще издържите, докато ти навършиш 30 примерно (което просто няма как да го бъде.. смисъл такъв, да си сигурна в такова нещо), то тогава бъди егоист, и по-важното мисли реално за бъдещето - за да имаш семейство ще е добре да имаш как да го издържаш ( в това число и приятелят ти), затова най-добре си хващай пътя за Варна, но ЗАЕДНО С НЕГО !

Да, това е най-удачният вариант.

[marin4itu]

Е да, божа работа си е, ама нали затова има контрацептиви.


А коя работа е доходна в България?

Всичко се случва..

А иначе в България трябва да си мафиот, че да имаш пари, но тогава трепериш кога ще те утрепят.

Затова, авторке, се хващайте и заминавайте в чужбина, тва е.. Тука не ни дават шанс да се развиваме!

[kremen4eto]

Всичко се случва..

А иначе в България трябва да си мафиот, че да имаш пари, но тогава трепериш кога ще те утрепят.

Затова, авторке, се хващайте и заминавайте в чужбина, тва е.. Тука не ни дават шанс да се развиваме!

Аз сега се ужасявам, че ще се местим в друг апартамент (при това в същия квартал), а ти ми казваш да се махна от държавата. Абсурд. Замислям се единствено ако е с приятеля ми, но ще ми е много трудно от емоционална гледна точка. Промените не са за мен. Искам си тук.

[marin4itu]

Еми да, ама искаш да учиш във Варна.

Честно казано, аз не бих отишла някъде в чужбина сама. Ще го правя с приятеля ми.

А как вървят разговорите ви с твоя приятел? Стигнахте ли до някъде?

[kremen4eto]

Еми да, ама искаш да учиш във Варна.

Честно казано, аз не бих отишла някъде в чужбина сама. Ще го правя с приятеля ми.

А как вървят разговорите ви с твоя приятел? Стигнахте ли до някъде?

Искам да уча медицина, а най-добрата възможност е Варна. Иначе никак не искам и там да се местя.

Ми убеждавам го, че ще се справим и там, той не е уверен в това. Казва, че ще ни е много трудно там в нов град, в който никой не познаваме .. трябва да си търси работа, страхува се, че няма да намери подходяща. Последният ни разговор завърши с неговото заключение "Има време. И да го мислим сега, може да не стане както го мислим. Сигурно решението ще дойде в последния момент."

[marin4itu]

Абе да ти кажа то само ще си се получи. Пожелавам ти успех! И Варна е хубав град да знаеш!