- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Бъдещето
^Не е лош дам, но има много турци и траверси.
Според мен авторката и приятеля й ще си решат проблема, като му дойде времето.
Welcome to the Jungle...
Малко не е по темата, но турци има заради Техническия университет, там си учат направо турци от Турция.. На цели групички са в университета.. И траверси има, прав си.. Даже и дискотека си имат, ID се казва..
Усмихвай се.. Това кара хората да се чудят какво мислиш..
Частицата "НЕ" се пише отделно от глаголите! Пример: не знам, не мога..
Изключения: недочувам, недовиждам..
Първоначално написано от marin4itu
Ужас![]()
Благодаря, че ми пожелаваш успех.
Дано успеем да намерим някакво прилично решение на проблема. Той сега започва работа, на която ще работи по много часове - от сутрин до вечер, всеки ден и може би ще се виждаме само петък и събота вечерите. Мисля, че ще бъде една подготовка за варианта, ако аз отида да уча, а той си остане тук.
Не мисли толкова надалеч в бъдещето. Особено пък за това кога да имате деца. Това наистина си е божа работа. Аз вече не си правя почти никакви планове за далечното бъдеще, защото колкото пъти съм го направила, толкова пъти е ставало коренно различно от това, което съм си мислела просто, защото е съдба - никога не знаеш какво може да се случи![]()
Иначе изчетох цялата тема с всичките й отговори и останах с впечатлението, че приятелят ти постъпва малко егоистично. В крайна сметка той ти е казал "Не искам да ходя във Варна, ти си прецени кое е най-добро за тебе" и дотам е приключил, а теб те е оставил да се нагърбваш с трудната задача да вземеш решение и за двама ви. Все си мисля че щом толкова много се обичате и искате да сте заедно и занапред, би трябвало и той малко да ти помогне с вземането на решение. В момента наистина положението с работните места не само във Варна, а навсякъде, е трагично, но пък в крайна сметка щом държите да сте заедно трябва да измислите някакъв компромисен вариант. И двамата трябва да жертвате по нещо, за да станат нещата.
Аз те съветвам само да не се отказваш от ученето. Знам че в момента и толкова влюбена, че ти се струва, че няма нищо по-важно от това да си с него, но повярвай - ако се откажеш сега след време ще съжаляваш много. Квото и да си говорим всеки един, който е направил подобна жертва след време съжалява и осъзнава колко е сбъркал.
Имате още доста време да обмисляте. Пожелавам ти успех и дано стигнете до решение, което да е удачно и за двама ви![]()
Поставянето на предпазен колан отнема 7 секунди от твоят живот - изживей го целия!
Шофирайте внимателно! Нека кажем НЕ НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА!
Винаги съм поставяла любовта пред ученето, защото винаги е била по-важна за мен. Но и винаги съм била отличничка. Не виждам как за една година трябва да променя тотално приоритетите си и то за нещо, което не се знае как ще завърши - дали в крайна сметка ще печеля добре след тия 7-8 години учене?Първоначално написано от GossipGirl89
Майка ми дава пример с един неин познат, който е ходил с ученичка и когато тя е трябвало да замине да учи са се чудили к'во да правят. В крайна сметка са се разделили, защото тя е послушала майка си да го остави. При което майка ми казва "Решенията ще ги взимаш с човека до себе си и няма да слушаш който и да било, защото само ти знаеш кое е най-добре за теб. Ако смяташ, че не трябва да учиш за да се омъжиш, по-добре го направи." (Не съм говорила с нея за това, че се чудя какво да правя. Тя ми го каза между другото.)
Първоначално написано от kremen4eto
Как така няма какво да прави?Може да си намери работа и да си живеете мирно и спокойно.Ако момчето наистина те обича,няма даже и да се замисля!Това е моето мнение!
Препоръчвам ти да изгледаш един филм,в който историята е почти същата като твоятаЕто линк: http://zamunda.net/details.php?id=158131&hit=1
Изгледай го и се замисли!!!След това ако искаш,сподели!![]()
^ Заинтригува ме. Ще го изгледам до няколко дни.
Не знае дали ще намери подходяща работа, дали ще печели добре, което в случая ни ще е едно от най-важните неща. Ще сме сами и колкото повече приходи, толкова по-добре ... а моите ще са само от нашите.
Може и да си права, но за хора, като нас, които се ужасяват и от най-малката промяна, смяната на местоживеенето не е лесна работа. И пак повтарям - не ми е тропнал с крак с думите "Няма да идвам" ... обмисля го и ми изрежда плюсовете и минусите, от което аз си правя заключението, че не иска. Когато попитам "Ще дойдеш ли с мен?" ми казва "Рано е, ще видим."
Това за контрацептивите /ако имаш предвид орални/ се надявам, че е шега. Не гледай заплащане- то ще е такова, каквото си го направиш. Ако се уповаваш само на едно мижаво работно местенце, ми естествено, че с пари няма да се видиш! Мои познати си правят екскурзии, обикалят света, но си скъсват задника с работа на три места. Ако си кадърна и се развиваш, резултатите не закъсняват. Вярно, че тази работа е неблагодарна откъм раждане на деца, семейство, а и за не говорим, че ставаш на 25 и нямаш грам трудов стаж, но нали си избираш такава професия, с която да нямаш нито един работен ден, да ти доставя удоволствие и да се събуждаш сутрин ентусиазирана, а не отегчена и да вършиш нещо на сила. За образование чужд акъл не слушай.
Чудиш се дали си бременна? Кажи:
1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!
Шофирай разумно- стигни жив!
Първоначално написано от kalpazanka
Нямам предвид само орални, а всякакъв вид.
Да, поне работата ще ми доставя удоволствие - нещо, което рядко се случва. Може би това е първата и най-голямата причина заради която се замислих да уча точно това. Но това не е достатъчно условие. Много хора се отказват да работят, каквото обичат, заради лошото заплащане (или някакви други причини).![]()
Nepowtorima Много правилно казано. +1Първоначално написано от nepowtorima
![]()
Първоначално написано от bloodyF
Не е толкова далеч и все пак ще се виждаме доста по-малко от сега. Ами ако се разделим заради тъпите километри. Примерно той има работа, аз звъня, той не вдига, изнервям се. После разбирам за к'во става въпрос и съм ОК, ама на другия ден пък аз не вдигам и той почва да се филмира, че се сърдя за предния и се скарваме. И се караме така няколко месеца и ще изпушим и край. (само пример е това)Така виждам нещата аз, ако 4-5 години се виждаме по веднъж в седмицата. Нетърпеливи сме и двамата и ни е необходимо да сме много внимателни един с друг, за да не се караме. Само че отдалеч не знам как ще стане.
Медицина няма задочно.