Имам връзка от почти 2 години. Обичам го. Разбираме се добре, хубаво ни е заедно и т.н. и т.н. На 18 съм - 11ти клас. Искам да уча медицина след като завърша. В своя град не мога (от Сливен съм), най-близкият вариант е Стара Загора, въпреки че ми се иска най-много във Варна да уча. Медицината ще ми отнеме 6-7-8 години. Приятелят ми е на 26, не иска да идва с мен като замина да уча ... и го разбирам - няма какво да прави във Варна.
С него все повече говорим за бъдещето - за евентуален брак, семейство, къде и как ще живеем и т.н. Въпреки че това е честа грешка при влюбени тийнейджърки, все по-често се замислям колко лесно би било да зарежа след 12ти клас всякакво учене и да заживея с него, да му родя детенце.
Ако беше по-малък, щеше да е по-лесно, но той е на 26, иска семейство и не му се чака особено дълго време ... да не говорим пък за 8 години. Та той ще стане на 34, ако чакаме до тогава. От друга страна аз самата смятам, че е късно да раждам първо дете чак на 28, пък и не е гаранция, че от 1вия опит ще зачена, така че може и на 30 да се наложи да раждам.
После започвам да се замислям, ако наистина зарежа ученето дали ще мога да осигуря бъдещето си и на децата си. И да-ако стана лекар, ще имам повече пари, но и без да стана лекар мисля, че ще се справя.
И преди да започнете да ме убеждавате, че трябва да си направя кариерата и после да създавам семейство, предупреждавам, че кариера за мен не звучи толкова престижно, колкото за много от моите познати и приятели. Тя е просто стремеж към пари.
Не искам да изгубя приятеля си, никак не искам. Ако го изгубя, докато съм студентка, сигурно няма да успея да си взема изпитите. Ще съм твърде съсипана и най-малкото - възстановяването ще ми отнеме доста време. А кандидат-студентските изпити ще дойдат толкова бързо, всички тези въпроси толкова ме притискат ... понякога имам чувството, че е само въпрос на време да го изгубя. И много се страхувам.
Дори не се запитвам дали той си заслужава да се замислям над подобни неща. Знам го. Имаме малко по-различна, но една страхотна връзка, която ме направи много по-добър човек. И много по-щастлив.
Иска ми се да знам какво ще стане в бъдеще, но не мога.
Кое е най-доброто решение? Той чака аз да го взема. Той просто ме чака, да ме има, да съм негова, да ми предложи брак. Много ме подкрепя в начинанията ми (включително медицината), но това засяга доста и него и макар, че не ми го е казал директно, аз виждам, че не иска да чака толкова време, за да бъдем окончателно заедно.