Познато чувство отпреди месец и половина- знам, че трябва да си гледам мене си, обаче отвътре ми идва да се съобразявам с него. Даже знам, че си в състояние да се самоубедиш как най-доброто за връзката ви е достатъчно добро и за теб...Мдаа, номерът тук е ,че единия винаги си гледа интересите повече от другия (компромиси му викат някакви хора на това, ама за мене не е баш).

Имаш си цел, което е отлично- малко млади хора имат такава. Имаш си план за изпълнение- също чудесно. Имаш си и приятел, с който искаш да бъдеш и знаеш защо- отлично. Но- червена точка- той не се вписва в истаналата част от нещата ти.
Задаваме си въпроса "защо"...Защото не иска да замине с теб. Задаваме втори въпрос "защо"... И отговорът тук е грешен какъвто и да е, защото ти си готова да си зарежеш всичко заради него, значи и той трябва да бъде.
Каквото и да решиш, ако те обича, ще го приеме независимо дали е на 20, 30, 50 и еди-колко-си години и ,видиш ли, му е "тайм ту гет мерийд". А дали ще се разделите, никой не знае. Не му е времето да се притесняваш за това сега със сигурност.