Заедно сме от 7 месеца и това ми е първата сериозна връзка.С него направих много неща за първи път и имам чувството,че той е точно за мен(в повечето случаи ;д ).Аз съм 10 клас,а той след около седмица завършва 12 клас.Вчера осъзнах колко време е минало от както се запознахме и колко неща ще се променят,когато влезе в университет.Знам,че когато разбере какво е студентския живот ще започне да има нови приятелства,нови запознанства...и следователно нови момичета...красиви момичета.Казах му за това,какво си мисля и че ако е реалист ще осъзнае,че съм права.Не искам да го отдалечавам от себе си или да създавам проблеми между нас,но ми е ясно какво ще стане.Според мен и той го знае,но не иска да си признае.А и честно,кой издържа години та дори и чак до брак с момчето/момичето от тийн годините си??Колкото и пъти да ми каза,че ме обича...някак си не ме успокоява.Не можем да сме заедно винаги,а и не искам това,но като се сетя за колежките му и студентския живот и се чъвствам някъде много,много на заден план.

Въпреки,че зависи от самия човек.Примерно била съм със студент,който живееше в друг град и накрая се оказа,че когато скъсах с него(няма да обяснявам защо) той дойде за една вечер от града си до нас да ме моли да се съберем...2-3 месеца след това ми казаха,че още не може да намери момиче до себе си и още ме споменавал и тн. -това е леко отклонение.

Та на кратко: усещам как разстоянието помежду ни ще стане по-голямо.Той студент,аз ученичка...Той с неговите нови приятели/приятелки ще си излиза насам натам ,а аз ...ще се чудя къде е и ще се правя,че не ми пука за това.

Понякога си казвам,че това не е края на света и дори и да скъсаме ще дойде друг,но ми става тъжно.