- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Ъъ, изблици някакви. :))
Рисувам с болката цветовете на самотата,
колко сива е самата сивота.
Край мен хора без лица минават,
и въпроси несвързано задават.
Дъждът, по лицето ми се стича,
преплита се и той със солените сълзи,
капещи от кървавите ми очи.
Безмълвни думите отлитат,
сякаш закъснели за последния си танц.
Тишината-черна, грозна и зловеща
прокънтява в мислите ми пак.
Сама съм аз в стаята безкрайна,
а часовника отброява..края на неизбежният ми ад.
Дъхът ми вече спрял е,
сърцето ми без спир дере се,
но аз съм тук и знай че те мразя,
трупът ти безмилостно ще газя,
и вече знам от приятелки мъжете да си пазя.
***
Прахът издига се във шарена вихрушка..
в сатенените бели небеса.
Колко още мога аз да понеса?
А денят ми сменя цветовете на дъгата,
превърта се като на кино.
През живота ми лавина преминава.
Как да бъда щастлива, когато някой ме предава?
Животът втора лента няма.
Мастилото не се купува,
а лист след лист живота ни минава,
от листи в книга застаряла.
And I would've done anything for you
To show you how much I adored you
But it's over now
It's too late to save our love
Just promise me you'll think of me every time you look up in the sky and see a star. <3
..........-Eminem